Кадир

превод: Михаил Берберов и Хасан Карахюсеинов

Не би изтраяло, умряло би сърцето ми,
не би туптяло и под слънцето за миг не би стояло.
Но то от бяла обич се омая.
И във занданите по хладните дувари трополи.
Това сърце изтрайва, не умира.

Народ съм аз - срещу смъртта вървя направо,
по хълбока ми от куршуми има рани.

Това сърце изтрайва, не умира.
В горящата си длан съм взел,
като букет съм взел приятелската длан.

Народ съм аз - и планината песните ми пее.
Народ съм аз - и планината правото ми пази.
Това сърце изтрайва, не умира.

Народ съм аз - по хълбока ми от куршуми има рани.
Народ съм аз - и слънчевата светлина ме ражда пак,
прегазвайки през плещите на тъмнината,
към бели утрини пристъпя тя по кървавата диря.

Това сърце изтрайва, не умира.
В горящата си длан съм взел,
като букет съм взел приятелската длан.

Народ съм аз - на прах и пепел са и крепостта, и топът на гнева.
Народ съм аз - на прах и пепел са и камъкът, и тежката
верига на зандана.
Народ съм аз - ще ида и оттам на рамото си ще те взема
и ще те пренеса във Анадола,
народ съм аз - ще те загърля на родината с пръстта гореща,
народ съм аз - и до главата ти ще посадя една топола
влюбена.

Народ съм аз.
Един народ излъган.