ЕЛА
превод от гръцки: Мария Христова
ЕЛА
Ела, русокоса моя обич, овчица ти приблява
сред тучните поляни край реката -
сега, когато слънцето клони към залез и се свечерява,
когато на паша излизат стадата.
Виж агънцето край чешмата как подскача игриво
и как при майка си отново завръща се щастливо.
Спомни си как и ние някога като деца
играехме лудешки сред полята;
спомни си как затъквах във косите ти цветя,
спомни си думите и песните ни сред житата.
Онези дни отминаха и сега щом ме срещнеш,
очите си лазурни другаде преместваш.
КОЛЕДА НА СЕЛО
В призрачна здрачевина
ситен снежец пада,
над печална долина
искрящ чаршаф слага.
Не чуваш птичка в тази тишина,
нито овца пробляла,
сякаш безмълвието си смъртта
навред е разпростряла.
Но изведнъж оттатък планината
на клепало нежен звук се чува
и струва ти се, че от небесата
във нощта нахлува.
И отеква тъй приятно
над смълчаното творение,
селото събужда сладко
да празнува святото рождение.
О, ДЪЛБОКАТА НИ ТАЙНА
О, дълбоката ни тайна
узнаха славейчетата
и чуваш как я пеят
по цяла нощ в дърветата.
Печално утешение
прокапва от звездите,
които трепкат във нощта-видение
като на свещи светлинките.
В листата тиха мъка
промушва тайно вятъра;
о, тез печални духове,
които плачат някъде!
Защо ли ме обгръщат с тръпки
ръцете ти безцветни?
О, печално утешение
от звездите как просветва.
О, дълбоката ни тайна
узнаха славейчетата
и чуваш как я пеят
по цяла нощ в дърветата!
