Константинос Хадзопулос
Константинос (Костас) Хадзопулос (1868 - 22.07.1920), гръцки писател, критик, есеист и преводач, един от първите дейци на народния език и социализма в Гърция, е роден в Агринион в многолюдно и състоятелно семейство. Завършва гимназия в Месолунги и право в университета в Атина, работи за кратко като адвокат в родния си град. Установява се в Атина, където участва активно в литературния живот на града. През 1897 г. е офицер в гръцко-турската война. Печата стихове от 1885 г. Редактор на списание „Техни” („Изкуство”) в периода 1898-1899 г. - изданието изиграва голяма роля за победата на народния език като инструмент на литературата. През 1900 г. заминава за Германия, за да продължи образованието си. Учи в Мюнхен, Дрезден и Лайпциг. През 1909 г. организира в Мюнхен социалистическа група от гръцки студенти с цел обединяване на всички гръцки социалисти. Пише редица статии в гръцки списания, за да запознае читателя с идеите на научния социализъм. През 1908 г. превежда на гръцки „Комунистическия манифест” и „Капиталът”. През 1914 г., с избухването на Първата световна война, е принуден да се върне в Гърция. Печата стихове и разкази през 1900-1917 г., в които критикува буржоазния морал, а в сатирата си „Свръхчовекът” осмива привържениците на ницшеанството сред гръцката интелигенция. Автор на поетичните сборници „Песни на пустинята” (1898), „Елегии и идилии” (1898), „Прости ритми”, „Вечерни легенди” (и двете - 1920); сатиричната повест „Свръхчовекът” (1915); романа „Крайбрежна кула” (1915), разкази. Превежда пиеси на Шекспир, Гьоте, Гогол, Ибсен, Стриндберг, Хофманстал. Умира внезапно на кораба, с който пътува за Италия, погребан е в Бриндизи.
Публикации:
Поезия:
ОСТАВИ СВОЙТА ЛОДКА/ превод: Николай Антонов/ брой 53 юли 2013
