Калина Цветанова Ковачева, българска поетеса, е родена на 09.02.1943 г. село Божурлук, Плевенско. През 1950 семейството й се премества в Свищов. Завършва гимназия “Алеко Константинов” в Свищов (1961) и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Работи във в. “Народна младеж” (1968-1978) и сп. “Лада” (след 1978). Участва в националния отбор по алпинизъм: в Хималаите (1985; 1987; 1988). Автор на книгите: “Трябва да те има” (стихове; 1972), “Бюлетин за времето” (стихове, 1975), “Лични стихотворения” (1981; 2004), “Моята Сара” (документална повест; 1983), “Аз” (стихове, 1993), “Да не забравя” (стихове, 1995), “Имах приятел просяк. По хималайските пътеки” (проза; 1995), “Какво за Любовта” (стихове, 1999), “Стихотворения” (2001, 2004), „Докато ме няма” (поетична антология, 2005). Носител на Славейковата награда (2006). Умира на 10.07.2010 г. в София.

Публикации:

Поезия:

КАЗВАТ: МНОГО Е ДАЛЕЧЕ…/ брой 113 януари 2019

Интервю с Калина Ковачева:

КАЛИНА КОВАЧЕВА: „КОГАТО МИ Е БИЛО НАЙ-ТЕЖКО, ПОЕЗИЯТА МЕ Е СПАСЯВАЛА”/ автор: Людмил Симеонов/ брой 93 март 2017

За Калина Ковачева:

МИГ ЗА КАЛИНА КОВАЧЕВА/ автор: Недялко Чалъков/ брой 87 септември 2016

ТЪЖНА СИ ОТИДЕ…/ автор: Георги Майоров/ брой 96 юни 2017

„…НО СЕ ХАРЕСВАМ ТАКАВА” (КАЛИНА КОВАЧЕВА)/ автор: Надя Попова/ брой 121 октомври 2019