Юлия Друнина

превод: Иванка Павлова

***

Леко, по цигански гордо
назад отметната глава.
Бедрата - гъвкави, спортни.
Очертана е гръдта едва.
Девойка, почти момиче,
с поглед опасно зелен.
Очите по женски привличат -
пази се от техния плен.
В тях - глъбина и закана,
блясък на буря в море.
Пшенична коса разпиляна
над смугла кожа.
Ще спре,
към небето ще се въздигне
лека, с крила като че ли.

В четиридесет и първа година
нима сме такива били?