„НА ДОБРОТАТА ДА СЕ ПОКЛОНИМ…”
превод: Марко Марков
„На добротата да се поклоним…” -
прочетох аз веднъж сред гръм и дим
на гробище военно, тих и бледен.
И стана този ред необходим
мой първи стих и може би последен:
„На добротата да се поклоним!”
Да заживеем с тази доброта:
обвита в синя, в звездна красота.
Земята е добра. Тя хляб ни дава,
вода и плод, надежда и мечта.
И не престава да ни призовава
да повоюваме за доброта.
