ТИГЪРЪТ
бележка и превод: Явор Димитров
“Тигърът” е вероятно най-известното от кратките стихотворения на Уилям Блейк, изучавано от ученици, студенти и литературни критици, превеждано на десетки езици и подлагано на различни тълкувания. То е плод на много обмислени от автора преработки и представлява истински апогей на съзнателното художествено майсторство. В “Тигърът” Блейк говори за човешките същества и за духа, който те притежават. Тигърът е символът на свирепите сили в душата, които са необходими, за да се разкъсат връзките на жизнения опит на човека.
В стихотворението се изразява и възхищение от чудесата на Божието творение, в частност от тигъра, който въплъщава страх, опасност и ужас. В поредица от въпроси поетът се пита дали това създание наистина е създадено от същия Бог, който е сътворил нежните и радостни същества на света, като Агнеца например, и ако тигърът е създаден от Бога, защо Бог е избрал да създаде толкова страшно животно? Чрез примера с тигъра в стихотворението се изследва съществуването на злото в света, като се задава един и същ въпрос по много начини: ако Бог е създал всичко и е всемогъщ, защо съществува злото?
При по-буквален превод на стихове 17-18 “звездите” могат да бъдат изтълкувани като разбунтувалите се ангели, които снемат/хвърлят оръжие (Блейк използва думата „копия”), за да се предадат на силата на Бога, която в това стихотворение е представена от тигъра, и започват да плачат от униние, когато разбират, че Бог ще създаде земята и нейните обитатели - сред тях и тигъра). Следователно тук препратката на автора е към поражението на разбунтувалите се ангели, предвождани от Луцифер (Сатана), след което настъпва Сътворението. Смята се, че тези два стиха се отнасят до падението на ангелите, описано от Джон Милтън в “Изгубеният рай”.
Друго тълкуване на стихове 17-18 е, че разбунтувалите се ангели са толкова изумени да видят това ново божие творение, тигъра, че хвърлят копията си и плачат, защото тигърът, който е безмилостен, силен и свиреп, е създаден от Бога.
—————
ТИГЪРЪТ
Тигре, тигре, пръскащ плам
в своя нощен горски храм,
кой безсмъртен, кой ли бог
вдъхна в тебе жар жесток?
Кой в далечния простор
плам разпали в твоя взор?
Кой лети с голям размах?
Кой от огън няма страх?
Кой ли в твоето сърце
жили вплете с две ръце?
Щом то почна да тупти,
страшен звяр ли възвести?
Кой ли с чук в жарта кова
твоя ум и сетива?
Кой ковач с юмрук корав
в теб извая хищен нрав?
Щом звездите снеха щик
с плач в небесния светлик,
Той ли бе всеобщ творец
на теб и благия Агнец?
Тигре, тигре, пръскащ плам
в своя нощен горски храм,
кой безсмъртен, кой ли бог
вдъхна в тебе жар жесток?
——————————
THE TYGER
Tyger Tyger, burning bright
In the forests of the night,
What immortal hand or eye
Could frame thy fearful symmetry?
In what distant deeps or skies
Burnt the fire of thine eyes?
On what wings dare he aspire?
What the hand, dare seize the fire?
And what shoulder, & what art,
Could twist the sinews of thy heart?
And when thy heart began to beat,
What dread hand and what dread feet?
What the hammer? what the chain?
In what furnace was thy brain?
What the anvil? what dread grasp
Dare its deadly terrors clasp?
When the stars threw down their spears
And water’d heaven with their tears,
Did he smile his work to see?
Did he who made the Lamb make thee?
Tyger Tyger burning bright
In the forests of the night,
What immortal hand or eye
Dare frame thy fearful symmetry?
