Уилям Блейк

бележка и превод: Явор Димитров

„Отровното дърво” на Уилям Блейк (1757 - 1827 г.) е публикувано за първи път в сборника му „Песни на опитността” през 1794 г. Основната тема е гневът, който може да се превърне много коварна и дори смъртоносна сила. Авторът обаче не осъжда гнева като неизменно саморазрушителен: понякога може да изпитаме гняв към неща, които сякаш накърняват моралната ни чувствителност, но такъв справедлив гняв става порочен, когато ни подтиква към измама, защото подобно поведение намалява собствените ни морални устои.
Зараждащата се вражда и неприязън, които двама души изпитват един към друг, не само унижават другата страна, но и се отразяват на носителя им: омразата ни разяжда толкова, колкото и враговете ни.

——————–

ОТРОВНОТО ДЪРВО

На приятел се вбесих:
казах му - гнева смирих.
Към врага си гняв таях:
премълчах - гнева не спрях.

И поливах своя гняв
с плахия си, тъжен нрав,
греех го във мним захлас
с малко хитрост час по час.

Той растеше нощ и ден,
плод завърза съвършен.
Щом врагът ми го видя,
чий плодът е, разгада.

И под нощния воал
моят враг плода изял.
Гледам под дървото днес
възнак паднал той злочест.

——————————

A POISON TREE

I was angry with my friend:
I told my wrath, my wrath did end.
I was angry with my foe:
I told it not, my wrath did grow.

And I waterd it in fears
Night & morning with my tears,
And I sunned it with smiles
And with soft deceitful wiles.

And it grew both day and night,
Till it bore an apple bright.
And my foe beheld it shine,
And he knew that it was mine.

And into my garden stole
When the night had veild the pole;
In the morning, glad, I see
My foe outstretched beneath the tree.