Хенри Левенсон
Хенри Улрих Левенсон, български писател, преводач, журналист, дипломат, ерудит от еврейски произход е роден на 24.05./05.06.1892 г. в Ню Йорк, САЩ. Завършва школата за запасни подпоручици (1916-1917). Приятелство го свързва с Константин Константинов, който му посвещава стихове. Печата стихове, фейлетони и преводи във в. „Шантеклер”, „Смях” и др. Участва в Първата световна война. Повече от 25 г. работи в системата на Министерството на външните работи и изповеданията. Участва в програмния съвет на „Родно радио” (1930). Директор на БТА. Легационен секретар при българската легация в Москва. Псевдоними: Бедния Хайнрих, Б-я Х-х, Der arme Heinrich, Zoopoete, Herr-ka. Автор на книгата „Кухнята на преводача” (1947). Преводи: „Идеи: Из Пътните картини” от Хайнрих Хайне (1911, съвместно с К. Константинов), „Гамбринус” от Александър Куприн (1912, разкази, съвместно с Найман Таксиер), „Госпожа Берта Гарлон” от Артур Шницлер (новела), „Именското езеро” от Теодор Щорм (1913, новела), „На чай” от Карл Свобода (1919, комедия в 3 действия), „Мадоната на спалните вагони” Морис Декобра (1928, роман), „Хубавата жена” от Херман Бар (1932, разкази), „Дванадесетте месеца” от Самуил Маршак (1947, драматична приказка), „Кръгът на любовта: Конфликти на сърцето” от С. Моъм (1947, роман), „Евгений Онегин” (1947, лирична сцена в три действия, либрето), „Някъде в Сибир. Из записките на един комсомолски организатор” от Ирина Ирошникова (1949), „Герой на нашето време” от Михаил Лермонтов (роман, 1949), „Беседи за природата и човека” (сборник, 1949), „История на Древния Рим” от Николай Машкин (1949), „За младежта” от Сергей Киров (1949), „Млада гвардия” от Александър Фадеев (1949, роман, съвместно с Мария Грубешлиева), „Пушкин - жизнен път” от Валерий Кирпотин (1949), „История на древния Изток” от Всеволод Авдиев (1950), „Бруски” от Фьодор Панфьоров (1951, роман), „Переяславская рада” от Натан Рибак (1951, роман, 2 т., съвместно с Константин Константинов, Георги Жечев), „Драматични произведения” от Николай Гогол, Василиевич (1953, 1955, съвместно с Христо Радевски), „Скъпа наша Верховина…” от Матвей Тевельов (роман, 1955), „Ледовете се чупят” от К. Горбунов (1955, роман), „Аристоник” от Милий Езьорски (1956, историческа повест), „Седемнадесетгодишните” от Герман Матвеев (1957, повест), „От Земята до Луната. Около Луната” от Жул Верн (1957, романи, съвместно с Димитър Симидов, второ издание - 1991), „През лятото небето е високо” от Николай Вирта (1960, драма в 4 действия), „Кондуит и Швамбрания” от Лев Касил (1960, 1978, повест), „1640-1870. ч. 1.” от Николай Голдберг (1962), „Омъжената готвачка” от Анатолий Софронов (1962, комедия в 3 дeйствия), „Знаменосци” от Олег Гончар (1970), „РВС” от Аркадий Гайдар (1977, повести, съвместно с А. Далчев) и мн. др. Жени Божилова, преводачка, съпруга на писателя Николай Хайтов го описва като човек с „невероятно чувство за хумор” и „високо интелигентен”, „превежда „Евгений Онегин”, много от класическите оперети, които се играят и днес, стихове от различни поети”. Левенсон е женен за Роза - братовчедка на майката на Божилова. Умира на 8 август 1963 г. в София, където е погребан. Посмъртно излиза книгата му „Политическите съдебни процеси в СССР през 1936-1937 г. Служебни доклади на един дипломат” (2000).
Публикации:
Поезия:
МИНИАТЮРИ/ брой 89 ноември 2016
Литература за деца:
ИЗИГРАНИЯТ РИБАР/ брой 100 ноември 2017
Преводи:
