Хенри Левенсон

(По разни адреси)

1.
Стоеше ти печално-величава,
със взор, към мене устремен,
и аз помислих си тогава,
че ангел божи е пред мен.

А ти от свойто чекмедженце
взема и глътна хап един.
Защо, о, мъничко детенце,
не бях аз тоя аспирин!

2.
Преплувал бях море пенливо
на кораб лек и колеблив,
и пак, момиченце красиво,
останах аз и здрав, и жив.

Но ти случайно ме погледна
и твоите очи видях:
те бяха цяла синя бездна,
и бух! - удавих се във тях.

——————————

сп. „Смях”, г. 1, бр. 7, 17 юли 1911 г. Подписано - Бедния Хайнрих.