Иван Тургенев

превод: Хенри Левенсон

***

Небето есенно е ясно
и небосводът е тъй чист.
В гората търся аз напразно
по клоните забравен лист.
В алеите ги виждам, ето:
там легнали са, тихо спят.
Така печално във сърцето
отминалите дни лежат.

1842

ЕСЕН

Обичам тая тъжна есен.
Денят е тих и тъй мъглив.
В гората бродя мълчалив
и гледам небосклона сив,
над черни борове надвесен.
Захапал кисело листче,
лежа, усмихвам се лениво,
на мисли се отдавам живо
и слушам как кълвач кълве.
По сухата трева днес хладен,
спокоен блясък е разлян.
На своята тъга отдаден,
унасям се във волен блян.
И спомените мълчаливи
в ума ми бързо се редят,
а боровете като живи
огъват се и все шумят.
И сякаш птици там се гонят,
внезапно вятър връхлети
и във преплетените клони
нетърпеливо прошуми.

1842

ПРОЛЕТНА ВЕЧЕР

Виж, облаците позлатени
летят над морната земя
и от росата напоени
блестят безкрайните нивя.
В дола поточето бълболи,
гръм пролетен далеч ехти
и вятър в стройните тополи
със счупено крило пръхти.

Над мен мълчи гора висока,
гората тъмна е над мен
и само в сянката дълбока
прошумолява лист зелен.
Трепти на любовта звездата
във потъмнялото небе
и пак е чиста тъй душата
и аз съм сякаш пак дете.

1843

ЗА ДРУЖИНИН

Той сам се мисли европеец,
но си остава пак едно:
трупът на нашенски гвардеец,
облечен с лондонско сако.

РАЗЛЪКА

О, разлъка, разлъка
на сърцето тежи!
Изтерзано от мъка,
то за тебе тъжи.

Ти ме вече разлюби.
Сърцето си отне
и моето погуби,
но то не те кълне!

1868