ПАМЕТНИК
превод: Крум Димитров
Издигнах паметник и от медта по-вечен:
той пирамидите да спори ще зове;
ни стръвният порой, ни вятър бързотечен
не ще го поломи, ни низ от векове.
Не ще изтлея цял. Бичът на битието
и Либитина мен не ще достигнат, аз
в неглъхнеща мълва ще шушна, жрец додето
на Капитолий бди с весталка в жертвен час.
И вредом, де Ауфид се мята в ярост бесен
и диви племена в безводните страни
Давн влада, ще вестят, че еолийска песен
заложих да кънти в авзонските струни.
От нищо станах пръв. Лицето си засмено
към мене обърни с възхитени очи,
от моите творби гордей се, Мелпомено,
с делфийски лаври ми косите накичи.
