Рубен Дарио

Рубен Дарио (Ruben Dario), Феликс Рубен Гарсиа Сармиенто (Fеlix Rubеn Garcia Sarmiento), никарагуански поет и прозаик, роден на 18.01. 1867 в град Метапа (сега преименуван в чест на поета в Сиюдад-Дарио), Никарагуа, в семейството на търговеца Мануел Гарсия и Роза Сармиенто. Израства при леля си Бернарда Сармиенто и чичо си полковник Феликс Рамирес Мадрехил. Детството си прекарва в град Леон. Почти не общува нито с майка си, която се омъжва повторно в Хондурас, нито с баща си. Учи в няколко училища в Леон, а през 1879-1880 г. при йезуитите. Първият му обнародван сонет е през 1880 г. По-късно публикува в литературното списание на Леон - „El Ensayo” и става известен като „детето-поет”. През декември 1881 г. се премества в столицата Манагуа, работи в ежедневниците „El Ferrocaril” и „El Porvenir de Nicaragua”. После заминава за Салвадор (август 1882), където се запознава с поетите Хоакин Мендес и Франциско Гавидия, президента на републиката Рафаел Залдивар, който го взема под свое покровителство; включва се в обществения живот, участва в четения, но поради влошаване на финансовото му положение и заболяване от шарка се връща в родината си (1883), работи в Националната библиотека на Манагуа, а през 1886 г. заминава за Валпарайсо, Чили, работи във вестник „La Epoca” („Епохата”) в Сантяго. През март 1887 г. издава първия си сборник стихове „Abrojos”, става кореспондент в ежедневника „El Heraldo” и с помощта на приятелите си Едуардо Пуаре и Едуардо де ла Барра публикува във Валпарайсо сборника стихове „Синьо” („Azul”, 1888) - ключов за развитието на модернизма. Кореспондент в ежедневника на Буенос Айрес „La Nacion” („Нацията”). Работи във вестници в Сан Салвадор (1889) и в Гватемала (1890), където преиздава „Синьо” с по-голям успех. През 1891 г. поради закриване на вестника му, се мести в столицата на Коста Рика - град Сан Хосе. През 1892 г. пътува до Гватемала, Никарагуа, Куба, Испания и отново Никарагуа (1893), Панама (1893), почетен колумбийски консул в Буенос Айрес (1893), междувременно посещава САЩ и Франция (1893). Живее в Аржентина до 1898 г., където сътрудничи на вестник „La Nacion”, пропагандирайки модернизма. Издава „Езически псалми” („Prosas Profanas”, 1896). През 1898 г., след края на Испано-американската война, заминава като кореспондент на вестника в Испания, като скоро се мести в Париж. Следващите 17 г. от живота си живее в Европа - през по-голямата част в Париж и Мадрид. Издава книгите „Редките” („Los raros”, есета, 1896), „Prosas profanas” (1896), „Песни за живота и надеждата” („Cantos de vida y esperanza”, 1906), „Скитаща песен” („El Canto Errante”, 1907), „Есенна поема” („Poema del otono”, 1910) и „Песен за Аржентина” („El viaje a Nicaragua”, 1910), В „Песни за живота и надеждата” модернистичните търсения отсъпват на социалната проблематика и трагичното светоусещане. Първи представител на поетичния модернизъм в Латинска Америка и Испания. След началото на Първата световна война се връща в Америка. Умира на 06.02.1916 г. в Леон, Никарагуа, където е и погребан. В 1920-1930-те г. „рубендаризмът” предизвиква сериозна реакция в Латинска Америка като поетично явление, спъващо развитието на самобитната „креолска” поезия и неудовлетворяващо патриотично настроената интелигенция. У нас е издадена книгата му „Песни за живота и надеждата”, 1967, „Народна култура”; 2008, ИК „Захарий Стоянов”.


Публикации:


Поезия:

ЕСЕННА ПЕСЕН НАПРОЛЕТ/ превод: Стоян Бакърджиев/ брой 51 май 2013

НА ЕДИН ПОЕТ/ превод: Стоян Бакърджиев/ брой 84 май 2016


За Рубен Дарио:

РУБЕН ДАРИО/ автор: Милко Ралчев/ брой 84 май 2016