Бадр Шакир ас-Сайяб

превод: Мая Ценова

ДЪЖДОВНА ПЕСЕН

Очите ти - две палмови горички призори,
или пък две веранди, от които си отива месечината.
Очите ти когато се усмихнат, разлистват се лози
и светлинки танцуват като че луни в реката,
от греблата призори надиплена,
и сякаш че в дъната им звезди пулсират…

Потъват те в мъглица от ажурна скръб,
подобна на морето,
над което вечерта ръце простира,
и има в нея и от топлинката зимна,
и от есенната тръпка,
и смърт, и раждане, и тъмнина, и светлина;
и с пълна сила се събужда трескав плач
и диво упоение прегръща небосвода -
подобно упоението на дете,
уплашено от месечината.
Като че арки облачни изпиват облака
и сетне капчица по капчица стопяват се в дъжда…
Разсмяха се деца в беседките с надвиснали лозници
и счупи песента дъждовна на парчета
птичето мълчание върху дърветата…

Вали…
Вали…
Вали…
Прозя се вечерта, а облаците все така
проливат ли проливат тежките си сълзи.

***

Ти знаеш ли каква тъга дъждът събужда?
И рукне ли, как разридават се капчуците?
И как самотникът сред него чувства се загубен?
Безкраен - като кръв пролята, или глад,
или любов, или деца, или пък мъртъвци - дъждът е.
Очите ти обхождат ме с дъжда
и през вълните в Залива* светкавици миропомазват
брега иракски с раковини и звезди,
и той за изгрева тъкми се сякаш,
а пък нощта намята го с одежда кървава.
Към Залива провиквам се: “О, Залив,
ти, който ни даряваш с перли, раковини и погибел…”
А ехото ми връща
като че ридание:
“О, Залив,
който ни даряваш с раковини и погибел…”
Почти дочувам как Ирак си скътва гръмотевиците
и светкавиците спастря в планините и полята,
та ако мъжете счупят техните печати,
ветровете, сринали самуд**,
да не оставят и следа по долината.
Почти дочувам палмите как пият от дъжда,
селата чувам как се вайкат, а изгнаниците -
как с греблата и платната се възправят
срещу бурите и гръмотевиците в Залива, и пеят:
Вали…
Вали…
Вали…
В Ирак е глад.

Разпръскват в него жътвените дни зрънцата,
за да се заситят гарвани и скакалци,
а мелница върти се сред полята
и смила и хамбарите, и камъка;
и хора са я заобиколили.
Вали…
Вали…
Вали…
В нощта разделна толкова сълзи проляхме,
а пък боейки се от упреци,
с дъжда се оправдахме -
вали…
вали…
вали…
Във всяка капчица дъждовна
крие се зародиш на цветче - червено или жълто.
Всяка пък сълза на голите и гладните
и всяка капчица пролята кръв на роб
усмивка е, която чака нови устни,
или е женска гръд, порозовяла в устица на младенец
сред утрешния свят - дарител на живот!
Вали…
Вали…
Вали…
С трева Ирак ще се покрие под дъжда…
Към Залива провиквам се: “О, Залив,
ти, който ни даряваш перли, раковини и погибел!”
А ехото ми връща
като че ридание:
“О, Залив,
който ни даряваш раковини и погибел!”
От многобройните си дарове разпръсква Заливът
по пясъка солена пяна, раковини
и останките от кости на обезсърчен удавник -
от изгнаниците, гибелта изпил
от дълбините и от бездните на Залива.
В Ирак пък хиляди усойници нектара пият
на едно цветче, подхранвано с росата от Ефрат.
И чувам ехото
по Залива да отзвучава:
“Вали…
Вали…
Вали…
Във всяка капчица дъждовна
крие се зародиш на цветче - червено или жълто.
Всяка пък сълза на голите и гладните
и всяка капчица пролята кръв на роб
усмивка е, която чака нови устни,
или е женска гръд, порозовяла в устица на младенец
сред утрешния свят - дарител на живот!”

Вали дъждът.

——————————

* Персийският залив (Б. пр.)
** Според текста на Корана - древен народ, погубен от Аллах с бурни ветрове заради неверието му. (Б. пр.)
САЛУА

***
Нощният мрак е струни
и в техния трепет прозвънва твоят задрямал глас,
а техния шепот повтарят листата на палмите
и потреперват звездите от ехото: звън на китара

в недрата небесни. Тази нощ мракът е струни.

***
Заливът тъй устремен е към мен,
към реките и вадите:
къса той бялото на платната, а зад тях броди луната
и помежду им хлипа дъждът,
потънал в клонак от светкавици,
и трепва при всеки проблясък,
да отнесе от душата ти болката и уплахата.

***
Вдишвам от нощния ти аромат
в ленивата ти интонация -
вика ме той,
зове ме
при двете гърди,
които в ръката ми тръпнат,
сами разкопчали копчетата на ризата;
нощта е изпълнена с пламъци в лодки,
лозя и градини…

***
Лимонно ухание смъква сенките от лозите й.
Виждам те върху леглото -
помежду нощта и зората:
едва-едва дрямка докосва звездите в прозореца,
лампата зад завесата,
а лилия ти си в покрайнините й,
сепната от гласа на петел,
прекосяващ брега на реката.

***
В коприната на съня
се промъква съседското момиче,
прозират през дрехата двете високи гърди -
как трепереха в сънищата под ръката,
която изцежда от студенината си
пламък.
На девичия прилив дъхти момичето
и дъхът му примесва се с лъх на трева
и се разлива трепетно.

Басра, 9.9.1963