Бадр Шакир ас-Сайяб (Badr Shakir al Sayyab), иракски поет, е роден на 24.12.1926 г. в село Джайкур, южно от Басра, Ирак. Според други изследователи годината на раждането му е 1925 г. Когато е на 6 г., умира майка му по време на раждане (1932), отгледан от дядо си и баба си по бащина страна. Израства в крайна бедност. Страда от анемия, дължаща се на недохранване, а и заболява от туберкулоза. Завършва английска филология в Багдад (1948). Включва се в борба за национално освобождение на Ирак от английската окупация, и в защита на палестинската кауза. Член на Комунистическата партия на Ирак. Започва като марксист, после се насочва към традиционния нефанатичен национализъм. За кратко е учител по английски език в средно училище (1948). През 1949 г. е хвърлен в затвора за комунистическите си убеждения. Забранено му е да преподава в системата на образованието десет години. Работи като журналист, строителен работник и др., също така е безработен. Поради политическите промени в Багдад, бяга в Кувейт през 1953 г. с подправен ирански паспорт. Там работи в електрическа компания. След няколко месеца се връща в Багдад (1954), работи в дирекцията за внос и износ. Жени се през 1955 г., има три деца. След революцията (1958) възобновява преподаването на английски език, но отново губи работата си поради политическите си убеждения. Работи като нископлатен преводач за пакистанското посолство (1959). През 1961 г. здравето му започва да се влошава. Лекува се Багдад и Бейрут, Лондон (1962) и Париж (1963). Поради заболяването си се премества в Кувейт. Умира на 24.12.1964 г. в болницата Амири в Кувейт. Заедно с Абдул Уаххаб ал-Баяти през 1950-те години е един от инициаторите на движението за обновление в съвременната арабска поезия и възприемане на свободния стих. Автор на поетичните сборници „Повяхнали цветя” (1947), „Легенди” (1950), „Гробарите” (1952), „Сляпата проститутка” (1954), „Оръжията и децата” (1955), „Успех” (1965) и др. Според арабската литературна критика стиховете му са образец за съвременна реалистична поезия. Пише ангажирана политическа и социална поезия, както и лирични стихотворения. Превежда Луи Арагон, Назъм Хикмет, Лорка, Паунд, Тагор, П. Неруда и др. Смятан за един от най-големите поети в арабската литература. През 1971 г. на един от главните площади в Басра е издигната статуя на поета.

Публикации:

Поезия:

ДЪЖДОВНА ПЕСЕН/ превод: Мая Ценова/ брой 83 април 2016

ЗАВЕЩАНИЕ/ превод: Елисавета Багряна/ брой 131 октомври 2020