Чони Чонев (Чоно Ненков Чонов), български писател и флотски офицер, е роден на 02.12. 1948 г. в село Осетеново, област Стара Загора. След Техникума по механотехника „Димитър Полянов” в Казанлък завършва ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” (1973) със специалност „Корабоводене за ВМС”. В БА има общо 26 години служба. Тя започва в тогавашната 12-та Бригада за охрана на водния район (днес Военноморска база Бургас) като командир на бойни части 2 и 3 на базов тралчик в Шести дивизион, след това заема различни политически длъжности в Четвърти дивизион противолодъчни кораби, в Бригадата, а след Военно-политическата академия „Ленин” в Москва (1979-1982 г.) - в 10-а Бригада ракетни и торпедни катери в Созопол и в Министерството на отбраната в София. От 1998 г. е редактор и завеждащ отдел „Литература, изкуство и култура” във в. „Народна армия”, репортер в направление „Национална сигурност” и отговорен секретар в редакция „Военна информация” на в. „Българска армия”. Главен редактор едновременно на сп. „Сигнал” (от 1996 г. отново „Български войн”) и сп. „Арсенал”. Преминава в резерва през 1999 г. Оттогава до 2002 г. е в екипа на сп. „Клуб ОКЕАН” - автор, редактор и консултант, след което продължава самостоятелна творческа дейност. Издадени книги: „Когато другите почиват” (стихове, 1973), „Море под мостика” (стихове, 1977), „Земен човек” (стихове, 1988), „Корабите” (в 5 тома, 1995-1997), „Палуба” (стихове, 1995), „Смог” (стихове, 1997), „Бисмарк” срещу британските самолетоносачи” (1999), „Класическите самолетоносачи. От края на Втората световна война до наши дни” (1999), „Лодки от хартия” (стихове, 1999), „Първите самолетоносачи или “Как самолетоносачът стана оръжие” (1999), „Самолетоносачите до Пърл Харбър” (1999), „Триумфът на самолетоносачите” (1999), „Десантни вертолетоносачи” (2000), „Катастрофата “Курск”. Последната загадка на XX в.” (2000), „Крайцери вертолетоносачи” (2000), „Летящите кораби” (в 2 части, 2000), „Малките вертолетоносни кораби” (2000), „Подводната война на Третия райх” (в 3 тома, 2000-2001), „Подводните диверсанти. Възникване, развитие, въоръжение, бойни операции, съвременно състояние” (2000), „Разрушители с вертолети на борда” (2000), „Ударните вертолетоносачи” (2000), „Хидроплани атакуват откъм морето” (2000), „Наутилус” срещу “Ленин” (2001), „От “Сийуулф” до “Ленинский комсомол” (2001), „Подводниците на Русия” (в 4 тома, 2002-2006), „Първите подводни ракетоносци” (2002), „Скипджек срещу проект 627А” (2002), „Убийци” на подводници и на самолетоносачи” (2002), „Военноморският флот на България” (2005, на български и английски), „Стихотворения” (2009), „Отплаване към Щастливия залив” (2013). Печелил е редица литературни конкурси, сред които и „Златен морски кортик” на командването на ВМС. Член на СБП. Умира на 22.12.2011 г.

Публикации:

Поезия:

ТОВА Е МОЯТ СВЯТ/ брой 83 април 2016

МОРЕ И ПЛАЖ ОТ ФИНИ РАКОВИНИ…/ брой 129 юни 2020

КОНТРАПУНКТ/ брой 154 януари 2023

Интервю с Чони Чонев:

ЧОНИ ЧОНЕВ: „МОРЕТО В МОЯ СТИХ НЕ Е ИЗМИСЛЕНО!..”/ автор: Георги Н. Николов/ брой 84 май 2016

Критика за Чони Чонев:

ПОЕТИЧНО СЕМЕЙСТВО/ автор: Георги Георгиев/ брой 139 юни 2021