Чони Чонев

КОНТРАПУНКТ

Ако ръцете ти
не са държали
ръкохватките на щурвала
и мокри ветрове
не са те били
през устата.
Ако не знаеш
как изглеждат бурите
зад девет хоризонта
от земята..
Ако не си
се просвал „мъртъв”
в койката
след три поредни
будни денонощия;
ако не си си променил
походката,
как можеш да ми кажеш:
„Лошо е!”
Не вярвам аз
в нещата неизпитани…
И в пътища,
от мене непреминати.
Животът ми
е низ от удивителни.
Как бих живял,
ако не бе ги имало?!

ДОМ КРАЙ МОРЕТО

Рибарски дом, изграждан като кораб:
греди - ребра, обшивка от дъски,
балконче - мостик, а над него горе
прането - весело платно плющи.

Заседнал над скалите, той се вглежда
към лодките през синята мъгла -
как тръгват, претоварени с надежда,
как празни се прибират вечерта.

Той има в трюма бъчви, пълни с вино,
сандъци с мрежи и чували сол…
И вече го влече неудържимо
далечният магнитен хоризонт.

Накланя се и знае - много скоро
ще слее своя път с безкрайността.
Рибарски дом - един самотен кораб,
изхвърлен от прибоя на брега.