Чони Чонев

***
Море. И плаж от фини раковини…
Ще събера пробитите от вятъра
и с наниза от мидички красиви,
ще укротя тайфуна на косата ти.
Ще бъдеш най-красивата туземка,
нагиздена с годежна огърлица
и ще блести в къдриците седефа
като перото от крило на птица,
като морето - миг преди да съмне
и като мрежа пълна с лунна риба,
като росата по скалите стръмни,
която с пъстри перли ни намига.
И като бяла пяна по вълните,
целуващи с прибоя плажа топъл,
на този плаж, открит от нас самите
далеч на края на света… в Созопол!

КУЧЕШКА ДУША

Стопаните смениха своя дом,
а кучето оставиха на двора.
То цяла нощ ги търси мълчешком,
а призори задряма от умора…

На следващата нощ по вълчи ви,
загледано нагоре към луната.
Повиках го с коричка хляб - уви,
дори не ме допусна до вратата.

Три нощи гледа тъмните стъкла,
скимтя и ви от болка изтерзано,
а после се отпусна на снега,
преди да дойдат новите стопани.

А старите усетиха на сън
как някой диша в градската им вила -
отлитащата кучешка душа,
сбогувайки се, беше им простила.

КАРМА

От миналото - спомени безплътни,
от бъдещето - твърде слаб сигнал…
Живей в мига като случаен пътник,
почукал на отворена врата.
Бъди доволен за солта и хляба,
приемай всичко като Божи дар
и не прави от загубите драма,
от голите надежди - идеал.

Гадателката по дланта ти срича,
но премълчава важните неща:
дали, която любиш, те обича,
кога ще свърши пътя ти в нощта…
Ти слушай със сърцето и внимавай
не в думите, а в смисъла им скрит:
каквото е било - не отминава,
каквото те отмине - предстои!

ПОСТСКРИПТУМ

Свален от кораба,
зад борда на живота,
аз още ви създавам усложнения
с езика си и с любовта на флота,
с това, че нощем нямам угризения.
Дордето диша моето море,
аз знам, че ще остана Капитана -
поне на своя флот от стихове
и в своята признателна компания.
За вашата не давам пет пари
и ни една за вашето презрение;
мразете ме, че пиша, че съм жив,
че си запазих собственото мнение…
Мразете ме за острия ми нрав,
за верните приятели, за всички
жени, които имах и възпях,
но само не бъдете безразлични.
Аз бях и си отивам неразбран,
не станах роб на вашите закони.
И знам, че ще остана капитан,
дори и след смъртта си: Чони Чонев!