Марин Сореску

превод: Здравко Кисьов и Асен Стоянов

НАИСТИНА ЖИВ

Преоткривам сред философите
своето равновесие
и минавам, правейки салто
сред силогизмите.

Философите са най-тъжните хора,
които съм виждал някога.
Съжалявам ги,
че твърде много знаят за всичко
и не са глупави от рождение.

Кант, Хегел, Лукреций,
гърците, пиещи амброзия
и спорещи за същността…

Каква полза от толкова размисъл,
ако от цялата философия
само аз съм жив в този миг,
случайно, но наистина жив.
Ето, пипнете ме!

РАЗДВОЯВАНЕ

Нощем някой ходи с моите дрехи
и ми ги износва.
Сутрин намирам прясна кал по обувките -
кой ли сее, вървейки с мене?

От известно време започна
да ми облича и мислите.
Когато се събудя - ги няма
там, където съм ги оставил.

Мокри, уморени, със синини край очите,
личи си, че някой е мислил с тях
през цялата нощ.

Кой ли диша, съобразявайки се с мене?

БЯГСТВО

Някой ден
ще стана от масата
и ще започна да се отдалечавам от думите,
от вас,
от всичко наоколо.

Ще видя планина на хоризонта пред себе си
и ще тръгна нататък,
докато планината не остане зад мене.
После ще тръгна след облака,
докато и той не остане зад мене.

И слънцето също ще остане зад мене,
и звездите, и цялата тази вселена…

ПОРТРЕТЪТ НА ХУДОЖНИКА

В обувките си
пътя преобух.
Панталона си
навлякох на дървото - чак до короната му.
Сакото си
наметнах върху раменете на вятъра.

Върху главата
на първия срещнат облак
нахлузих старата си шапка.

След това се оттеглих
в смъртта,
за да видя отстрани как изглеждам.

Автопортретът
се оказа съвсем сполучлив.
Приликата беше толкова пълна,
че макар и забравил
да се подпиша -
хората изсякоха моето име
върху надгробния камък.

(из „Познаваме се”, изд. „Народна култура”, София, 1980)