Афанасий Фет

превод: Петър Велчев

КЪМ ПАМЕТНИКА НА ПУШКИН

26 май 1880

Изпълни се най-сетне пророческото слово…
И пак със срам се взряхме във твоя бронзов лик,
по-леко ни е сякаш, готови сме отново
всемирно да възкликнем: „Ти гений си! Велик!”

Но ангелският жител, пророк с чело сурово,
на свободата извор, на любовта език -
след всичките ни речи и вавилонски вик,
какво ли би усетил - заветно, родно, ново?

Нима това тържище на крясък и печал?
Там руският ни разум мълчи осиротял -
провикват се убиец, крадец или безбожник:

за тях гърнето с гостба е цел на мисълта,
те плюят днес в олтара, където ти пламтя
и дръзко блъскат твоя непоклатим триножник!

——————————

26 МАЯ 1880 ГОДА. К ПАМЯТНИКУ ПУШКИНА

Исполнилось твое пророческое слово;
Наш старый стыд взглянул на бронзовый твой лик,
И легче дышится, и мы дерзаем снова
Всемирно возгласить: ты гений, ты велик!

Но, зритель ангелов, глас чистого, святого,
Свободы и любви живительный родник,
Заслыша нашу речь, наш вавилонский крик,
Что в них нашел бы ты заветного, родного?

На этом торжище, где гам и теснота,
Где здравый русский смысл примолк как сирота,
Всех громогласней тать, убийца и безбожник,

Кому печной горшок всех помыслов предел,
Кто плюет на алтарь, где твой огонь горел,
Толкать дерзая твой незыблемый треножник.

26 мая 1880