БЕЗПОКОЙСТВО
превод: Пенчо Симов
БЕЗПОКОЙСТВО
Какво ме тъй смути? Какво очаквам аз?
Печална съм в града, на село чезна в скука,
линея там и тука
и всеки миг за мен изглежда дълъг час.
С приятелка или със интересна книга
преди живеех все в спокойствие и смях.
Сега тревожна съм, обаче не успях
до днес да разбера какво не ми достига.
Отбягвам и шума, и ярките бои,
но щом в незнайна скръб сърцето ми унива,
не ми е по-добре и пак не съм щастлива.
Какво ще ме успокои?
Намирах в теб опори здрави,
о, разум, но и ти от мене отлетя!
Кажи ми, та нима съвсем ме изостави,
за да простре ръка над мене Любовта?
Изрекох аз със страх очакваното слово,
но този страх със чар остава придружен!
От тебе, разум мой, не чакам нищо ново,
а думата Любов пробужда трепет в мен!
СПОМЕН
Когато пребледня, гласът му затрепери
и млъкна изведнъж, говорейки със мен,
Когато ме рани, очи във мене вперил -
а мислех си, че той е също наранен, -
във моята душа с вълнение голямо
се вряза онзи час,
но днес разбирам: той не е обичал - само
обичала съм аз.
ЕЛЕГИЯ
Може би ще дойде ден, когато
ще ме търси неговият глас
и, от дъното на долината,
колко се разкайва, ще дочуя аз.
Бавно откъм склона той ще приближава
и ще плаче, сметнал, че съвсем е сам;
прикована в гроба, няма аз тогава
пак да го отбягна, ще остана там.
После в долината, вече опустяла,
ще съм утешена, скрита под треви…
Там да бъда - в гроба вече бих желала…
Ах, ами във случай че не се яви?
