Висенте Алейсандре

превод: Румен Стоянов

В тоя следобяд, вали, вали чист
твоя образ. Денят в моя спомен се отваря. Влизаш.
Не чувам. Паметта ми дава само твоя образ.
Само твоята целувка или дъжд струи над моя спомен.
Вали гласът ти, вали тъжната целувка,
дълбоката целувка,
мократа от дъжд целувка. Устната е влажна.
От спомен влажна, целувката ти плаче
откъм нежни небосводи.
Твоята любов вали и мокри паметта ми,
и сипе се, и пада. Целувката
дълбоко пада. И сив дъждът вали все още.