Висенте Алейсандре
Висенте Алейсандре, испански поет, представител на „поколението от 1927 година”, е роден на 26.04. 1898 г. в град Севиля в семейство на Сирило Алейсандре Балестера - железопътен инженер, и Елвира Мерло Гарсия де Прунеда, дъщеря на местен военен. Детството му минава в Малага, от 1909 г. живее в Мадрид. Завършва търговско право в университета на Мадрид (1914-1920). Преподава в търговско училище в Мадрид. През 1925 г. заболява от туберкулоза, от 1927 г. живее постоянно като полуинвалид в село Мирафлорес на север от столицата. За първи път печата свои стихове през 1926 г. в сп. „Revista de Occidente”. През 1928 г. издава първата си книга със стихове. Получава Национална награда по литература (1933). Издава книгата си с поетична проза „Земна страст” (1935), стихосбирката „Гибел или любов” (1935). През Гражданската война пише „Безименният опълченец” и „Разстреляният”, които се разпространяват като листовки. След победата на франкистите не печата дълго време. Книгата му „Сянката на рая” се появява през 1944 г. Член на Испанската кралска академия (1950). Следват книгите му със стихове „Последно раждане” (1951), „История на сърцето” (1954), „Във властта на суетата” (1962), „Поименни портрети” (1965), „Стихове за края” (1968), „Разговори за познанието” (1974), както и „Някои черти на съвременната испанска поезия” (1955), сборника за писатели-съвременници „Срещи” (1958). Носител на Нобелова награда за литература за 1977 г. Умира на 86 г. 14. 12. 1984 г. в Мадрид.
Публикации:
Поезия:
РАЗСТРЕЛЯНИЯТ/ превод от испански: Александър Муратов/ брой 42 юли 2012
МЪЛЧАНИЕ/ превод: Марко Марков/ брой 42 юли 2012
