ЮЖНИЯТ КРЪСТ
превод: Петър Велчев
ЮЖНИЯТ КРЪСТ
Когато бързи, леки каравели
за първи път прорязаха бразди
в морето и то почна да блести -
светът усети устремите смели.
Тогава Бог в среднощните предели,
където глухо вятърът свисти -
извеза кръст от четири звезди
в коприната на утрините бели.
Той като брошка от сребро изгрява.
Макар забулен, блясъкът му пак
напомня символ на искряща слава.
От кадифе са вечерите звездни
и в мрака кръстът свети като знак,
като медал - над тътнещите бездни…
КЕНА
Тя не е флейта нежна и блажена,
звучаща сред митичната дъбрава -
тя като стон на гълъб прозвучава
на Андите в самотната вселена.
Печален глас на индианска кена!
Сред хладната пустиня ни пленява
плачът на тази песен величава,
безкрайна и трогателно смирена.
Прозрачен бисер всеки звук напомня
и бавно тръпне, сякаш отразен е
от ехото на куха, звънка стомна.
И в тази глуха нощ човек се пита:
дали душата като вятър стене,
или във вятъра душа е скрита…
