РОДОСЛОВИЕ
превод: Вътьо Раковски
РОДОСЛОВИЕ
Полунощ е.
И под тишината
все се питам в този късен час
скулите,
очите полегати
откъде ли наследил съм аз?
Като нож виси
над мен въпроса,
мисля за тайгата, за степта.
Откъде ли
тез черти аз нося
в този мирен пояс на света?
Чужденец ли
виждам в огледалото?
Ням свидетелю, къде си ти?
Де са
моите предци живели?
Откъде са
моите деди?
Прапрадядо ми
кобилско мляко
сигурно в далечен край е пил.
Кон възседнал,
тук разкъсал мрака -
него може би съм наследил.
Станала прабаба ми наверно
жертва на един жесток закон.
Виждам как
в далечни степи черни
в прах се влачи,
вързана за кон.
Нося по гръбнака
стари рани -
кой това писмо ще прочете?
Откъде ги носи
младостта ми,
откъде наследство
ми са те?
Все ме будят
остри схватки нощем,
вълчи погледи в нощта кръжат.
Древни божества
ме викат още -
обещана жертва им дължа.
Може би
в бродил из чужбина
някой скромен турски продавач,
може би прадядо ми
туркиня
от гурбет довел във късен здрач.
В дни, когато
турски полумесец
се кръстосвал
с кръста овдовял,
може би насила турчин весел
под една елха ме е създал.
Мостове от мисли
се люлеят,
разни семена във мен кълнят -
от далечна Азия
довеял
вятърът навярно малко пръст.
О, напразно
търся прадедите -
прекият свидетел не е жив.
Цяла легия
от прародители
се кръстосват
в моите черти.
Аз не зная
колко братя имам
и къде са
моите сестри
и затуй не искам
да убивам -
моя кръв
и в техните сърца гори.
РАЗГОВОР
Някога
- Бог помози, бачо! Чудно време днес е.
- Дяволът дано го вземе, изгоря овеса!
- Ей, не тъй! Нали валя, недей го хули.
- Зная, дявол взел го, присада обрули!
Седна си и кажа: - Бачо, ха наливай де!
- От кое, от сладкото или от горчивото?
- Все едно, от сладкото, само да извира!
- Ама че мръсник си, тъй ли се избира?
- Що ти става, бачо, кой тъй рано те ядоса?
- Тор пастирска, не работят, все на гръб ги нося.
Овцете ми пукат, краста ги обръща.
Пашата не струва, сиренето също.
Как да се не сърдя, де пари, все блъскат се евреи,
син ми бе претрепан пак от дерибея!
Хвърли го на пътя (от сина що сопи яде).
Аз от Свети Дух ще умра от задух.
Сега
- Добър ден, бачо! Как си със здравето?
- Чест праци, добре съм. Капнах май здравата.
- Бил си в града по работа май ми се струва?
- Ами! На бани бях малко - да се лекувам.
- Как се справят без теб твойте овчари?
- Тук у нас, братко, сте във стопанските кошари.
- Ей, този свят си не дава овцете, държи ги вкъщи.
- Откъде сте вий бе, другарю, дяволе същи,
че със мене говорите така консервативно.
Тука овцете вече хиляда и повече май ще стигнат!
- А този пред теб, как се казваше… Кменто?
- Трябваше да си отиде, не овладя контингента.
- Ей, неблагодарен свят, навсякъде млади пращат.
- Ами, нали пенсиите по старост изплащат.
- Защо, неблагодарник, с колибката се разделяте?
- Вятърът я изпочупи, дъждове са я разлюлели.
- Жалко за идилията, няма ги вече ония кошари!
- Извинете, ето го трактора - трябва да се товари!
ПТИЦА ПИХИ
Бих искал да съм пихи, птиче дребно -
което тъй от бог е сътворено,
не с две, а със едно крило,
лети ли то във полет лъкатушен,
да не лети само, да бъдат двама души
по-равновесно би било.
Бих искал да съм пихи - дребно птиче,
с теб да кълва малина и лютиче
или лайкучка да бера
и потъмнеят ли в сечините листата,
да полетим със тебе в небесата
и аз добър, и ти добра.