Щефан Жари
Щефан Жари (Stefan Zary), словашки поет, е роден на 12.12. 1918 г. в Поники в семейство на учител. По-късно семейството се премества в Банска Бистрица. Там Жари завършва средно училище през 1938 г. Учи във Факултета по философия на университета в Братислава (1938 - 1942). По професия е педагог. През 1948-1950 г. работи в Италия. След завръщането в Братислава работи в Съюза на словашките писатели. Главен редактор на издателство „Словашки писател” (1950 - 1952), негов директор (1967 - 1970). От 1970 г. е писател на свободна практика. От сюрреализма преминава на позициите на реализма. Автор на поетичните сборници: „Сърца върху мозайката” (1938), „Зверилник” (1941), „Кървящият век” (1944), „Амфори върху печата” (1944), „Пътуващият паяк” (1946), „Добър ден, господин Вийон” (1947), „Сгодената земя” (1947), „Меч и лаври” (1948), „Път” (1952), „Какъв аромат” (1954), „Посещение” (1955), „След мене други” (1957), „Вечно живият Икар” (1960), „Кураж за утре” (1962), „Дванадесет пъти жена” (1964), „Музата обича Троя” (1965), „Събор на колибри” (1966), „Лятото на нашето възмъжаване” (1974), „Смарагдово руно” (1977) и др. Автор на епичните творби „Романс за Есмералда” (1962) и „Светоянски сън” (1977), на публицистика, преводи (Рембо, Елюар, Аполинер, Лорка, Н. Гийен, П. Неруда, Рудари, Куазимодо, Пазолини, Унгарети) и др. Живял в Братислава. Заслужил деятел на културата. Умира на 25.08. 2007 г. в Братислава.
Публикации:
Поезия:
