Андрей Плавка

превод: Вътьо Раковски

Горчиво семе ли засява
тъгата в тебе и расте,
и дните ти заесеняват,
и наближаваш шейсетте,

крилете си недей прибира,
прекършени от тегоби;
додето в тебе кръв пулсира,
със есенния дъжд се бий

и в бурята, криле простряла,
ти не напускай гордостта -
което дълго в теб е зряло,
ще го откъсне есента.

И нека тежко плодовете
заудрят паметта дори.
Очакваше ли повече, поете?
Ти и затуй благодари.

Засял си в младите години
далеч по-много семена.
Поезията промени ни
във плод за други времена.

Щом вече римите отскачат
както юмрукът от въже
и само дим от чувства в здрача
дими в стиха ти натъжен,

в покорството и в самотата
не се загръщай никой път,
дори да прегорят стъблата
и в есента да се стопят.

Започнат ли да преваляват
във тебе жълтите листа,
повикай - о, едва тогава -
ти гарваните на скръбта.