Андрей Плавка
Андрей Плавка (Andrej Plavka, 18.11. 1907 - 11.07.1982) е словашки поет. Роден в село Липтовска Селница. Следва право в Карловия университет в Прага, но не завършва. Участва активно в словашкото народно въстание. След Втората световна война работи в Съюза на словашките писатели, директор е на издателство „Татран” (1949-1968), председател е на Съюза на словашките писатели (1969-1982), член на ЦК на Словашката комунистическа партия (1958-1966). Дебютира със стихове през 1922 г. Поезията му се родее с народното творчество. Любовта към словашката природа, към историята и революционните традиции намират широко място в творчеството му. Автор на редица поетични книги, сред които „От нощта и утрото” (1928), „Вятър над пътя” (1940), „Трите клона на Липтов” (1942), „Огньове в планините” (1947), „Зелената издънка” (1950), „Мой роден край” (1953), „Три води” (1954), „Слава на живота” (1955), „Липтовска свирка” (1957), „Клек” (1958), „Признание” (1960), „Палми и кедри” (1961), „Зрелост” (1963), „Корени” (1965), „Сбогом, любов моя” (1967), „Завещание” (1972), „Не умря на кон” (1974), „Послепис” (1977) и др. Проза: „Обръщането на Павел” (1941), „Завръщането на Петър Хуган” (1949), „Седмият” (1952), „Жадният любовник” (1971), „Пълна чаша” (1976), „Удостоверение за раждане” (1979). Народен деятел на културата. Умира в Братислава. Творбите му са преведени на много чужди езици (руски, украински, унгарски, немски, английски, френски, чешки). Носител на българския орден „Кирил и Методий” (1975).
Публикации:
Поезия:
