Иржи Волкер

превод: Борис Йоцов

СМИРЕНИЕ

Малък и още по-малък ще стана,
докато бъда най-малък
в целия свят.

Сутрин, през лято, в ливадите рано
ще се склоня пред най-малкия цвят,
ще му зашепна в прегръдка засмяна:
„Хлапенце босо, със мокра коса,
длан е опряло небето на твоите скути
с капка роса -
да се не срути.”

РАЗПЪНАТО СЪРЦЕ

Завчера стихна на дървений кръст,
стихна сърцето в разпятие;
снеха го в земни обятия,
в сълзи обляно,
но то се утихна днес рано
над осълзената пръст.

Кървав и пламенен цвят
вред по небето, навред по земята
ходи и Бога възславя то в безотрадния
дом на разврата,
в казарми и фабрики, в бедни предградия,
ходи и дума на целия свят:

Аз съм любов,
цъфна с пламнала рана отворена
всички неверници божи,
в живота железен оборени,
пръсти да могат положи
в нейния ров.

ЖЪТВА

Велик поет е слънцето -
написало е чудна песен
със огнено перо
на нашата земя.

Мъжете без палта,
жените с алени забрадки,
децата в майчините скути
през целий ден
само
я сричат, сричат, сричат.

От хълма над полето
аз исках да издумам тая песен,
да викам,
че старци в село да излязат чак на прага,
да чуят, що е слънцето изпяло,
но думите са тъй големи,
че няма през устата ми да минат,
а сещам че съм само:
клас в нива,
буква,
удивителна!

ЛЕС

Когато се нявга ожена,
ще имам дванадесет сина,
дванадесет сина като дванайсет брези.
Жена ми ще бъде сред тях като черква старинна
в зеления лес замълчала, смирена,
а аз - иконостас за молебни сълзи.
И внучките-дружки ще падат тогаз на колене
със чисти очи да се молят пред мене,
а щом се свечери
сам Господ ще идва при нас на вечеря.