Агния Барто

превод: Димитър Светлин

Отворих с моето ключе
и влизам в моята квартира.
Не съм аз никак огорчен,
че сам съм в празната квартира.

На туй ключе благодаря!
Ще скачам както знам. Ура!
Че сам съм в празната квартира,
съвсем сам в празната квартира.

Ще пусна радиото аз,
ще загърми то и тогаз
ще го надпявам с пълен глас.

Врати ще блъскам, ще шумя,
тъй както сам си наумя,
без „Престани ти!”, че до пет
е всеки с труд навън зает.

На туй ключе благодаря…
Ала защо шумът ми спря?
Не искам никаква игра
самичък в пустата квартира.

1968