Агния Барто
Агния Лвовна Барто (Агния Львовна Барто, родена Волова, според някои източници името й е Гетел Лейбовна), руска съветска детска поетеса, прозаик, киносценаристка, радиоводеща от еврейски произход, е родена на 04 (17).02.1906 г. в Москва в семейството на ветеринарен лекар и домакиня. Едновременно с гимназия завършва балетно училище и хореографска школа (1924). Първите й публикувани стихотворения са от 1924 г. Работи в балетна трупа (1925-1927), като военен кореспондент на в. „Комсомольская правда” (1942), води радиопрограми (1964-1973), литературен редактор и член на редколегии на списания и издателства, телевизионен водещ, обществен деятел. Президент е на Асоциацията на изкуствата и литературата за деца при Обществото за международна дружба. Авторка е на много стихосбирки за деца, сред които „Китайчонок Ван Ли” (1925), „Мишка-воришка” (1925), „Первое мая” (1926), „Братишки” (1928), „Мальчик наоборот” (1934), „Игрушки” (1936), „Снегирь” (1939), „Первоклассница” (1945), „Звенигород” (1947), „Я живу в Москве” (1947), „Веселые стихи” (1948), „Стихи детям” (1949), „За цветами в зимний лес” (1970), „Собрание сочинений” (в 4 тома, 1981 г.) и др., на книги с проза и публицистика като „Найти человека” (1968), „Записки детского поэта” (1976), сценарии за филми като „Подкидыш” (1939), „Слон и верёвочка” (1945), „Алёша Птицын вырабатывает характер” (1953), „Чёрный котёнок” (1954), „10 000 мальчиков” (1961) и др. Носителка е на много държавни и литературни награди, сред които Сталинска награда втора степен (1950) и Ленинска награда (1972), ордени и медали. Стиховете й за деца са преведени на 72 езика. Умира на 1 април 1981 г. в Москва. Погребана на Новодевичето гробище в Москва.
Публикации:
Литература за деца:
ДОМАКИНЯ/ превод: Марко Марков/ брой 79 декември 2015
В ПРАЗНАТА КВАРТИРА/ превод: Димитър Светлин/ брой 80 януари 2016
