Агния Барто

превод: Марко Марков

Таня много е работна,
вечно е с престилка тя.
Цяла сутрин беше потна -
яде сладко сутринта.

И за обед сила трябва.
Тя пояде, пийна чай,
седна с мама, сетне с баба -
приказките нямат край.

А по мрак подсети мама:
- Утре работа голяма
чака ме, по днес личи,
ти поне ме съблечи!…