ИЗ „ИДИЛИЯ НА МИРА”
превод: Александър Муратов
Молбите ви се носят в свят покой:
за мир, народи, пейте, щастие е той!
Молбите ни се носят в свят покой:
мира да славим, общо щастие е той!
Магесник мир, наслада на земята,
на веселбите дал и плът, и кост,
желан от учен и от прост,
ти гониш тъжните въздишки и тормоз,
нещастни рожби на земята.
Молбите ни се носят в свят покой:
мира да славим, общо щастие е той!
Тревожна майката те благославя,
теб младата съпруга се надява
да преживее дълги дни с мъжа любим.
Лекува земеделеца неуморим,
че няма утре вражеска ръка тъдява
да стори младите сеитби прах и дим.
Градините ни кичиш с прелест непозната,
и по е чист деня, по-хубава земята.
Молбите ни се носят в свят покой:
мира да славим, общо щастие е той!
сп. „Изкуство и критика”, кн. 1, г. 3., 1940 г.