Жан Расин (Jean Racine), френски драматург, класик на френската национална литература, е роден на 21.12. 1639 г. в град Ла Ферте Милон, графство Валоа (днес департамент Ен) в семейство на данъчен чиновник. През 1641 г. при раждането на второто дете, умира майка му, а през 1643 г. - и баща му. Двете деца - Жан и сестра му Мари - са отгледани от бабата. Завършва католическото училище в Бове при манастира Пор Роаял, после е ученик в абатството (1655-1659). Учи в парижкия колеж „Аркур”. През 1662-1663 г. се установява в Париж. Жени се за богатата, религиозна и отдадена на семейството парижанка Катрин дьо Романе (1677), която му ражда седем деца. Заема длъжността кралски историограф заедно с Никола Буало (1677). Създава пиесите „Тиваида, или Братята-врагове” (1664), „Александър Велики” (1665), „Андромаха” (1667), „Британик” (1669), „Беренис” (1670), „Баязид” (1672), „Митридат” (1673), „Ифигения” (1674), „Федра” (1677). В края на живота си пише по молба на мадам дьо Ментнон трагедиите „Естер” (1689) и „Атали” (1691). Автор и на „Духовни песни” (1694). Единствената му комедия е „Истци” (1668). Умира на 21.04. 1699 г. в Париж.

Публикации:

Поезия:

ИЗ „ИДИЛИЯ НА МИРА”/ превод: Александър Муратов/ брой 79 декември 2015

За Жан Расин:

ПОЕТИЧНОТО У РАСИН/ автор: Веселин Ханчев/ брой 50 април 2013