НОВИ ПРЕВОДИ
бележка и превод от испански: Никола Инджов
ПАБЛО НЕРУДА - ЧЕТЕН И ПРЕПРОЧИТАН
Най-известният по света чилийски поет Пабло Неруда създаде творчество, което е безпримерен отклик на събития с национален, континентален и планетарен обхват. Събития, предопределили самоосъзнаването на днешните народи по земите на древните доколумбови цивилизации като наследници на единно отечество. В този смисъл поетът извърши изключителен експеримент с поредицата поеми под заглавие „Всемирна песен” - несъмнено най-значителният поетичен епос на испанската словесност. Има в благородния му труд неугасими отблясъци и от световния антифашизъм - другата психологическа енергия на същата епоха.
Пабло Неруда се отличава с изумително художествено въображение. Именно това му дава възможност първоначално да се изяви в различни естетически разклонения на литературния авангард - символизмът, имажинизмът, акмеизмът, сюрреализмът, реализмът…. Днес той има славата на един от двадесетте най-големи поети на човечеството за всички времена.
Пабло Неруда (псевдоним на Рикардо Елиесер Нефтали Рейес Басоалто) е роден на 12.07. 1904 в градчето Парал в централно Чили. Баща му Хосе дел Кармен Рейес Моралес е железопътен работник, майка му Роса Нефтали Басоалто Опасо - учителка. Пише стихове от десетгодишна възраст. Публикува за пръв път през 1920 г. в сп. „Селва аустрал”. През 1927 г. започва дипломатическата му кариера като консул в Бирма, Цейлон, Сингапур, Индия, Китай, Япония, Аржентина, Испания, Мексико. Става свидетел на франкисткия метеж и испанската гражданска война (1936), поддържа републиканците. Потресен тогава от гибелта на великия испански поет Федерико Гарсия Лорка, публикува знаменитата стихосбирка „Испания в сърцето”. През Втората световна война възпява в поеми и оди защитниците на Сталинград. В разнообразни стилистики създава исторически епоси, откровено политически манифести, прозаични и автобиографични страници, еротична поезия. „Често съм писал със зелено мастило, което е моят личен символ на мечтата и надеждата” - споделя Пабло Неруда. През 1943 г. се завръща в Чили, посвещава се на политическа дейност и е избран за сенатор. Става член на Централния комитет на Комунистическата партия. Габриел Гарсия Маркес нарича Неруда „най-великият поет на двадесети век на всеки език.” Харолд Блум Неруда нарежда Неруда между двадесетте автори на “западната традиция” в книгата си The Western Canon. На 15 юли 1945 г., в Pacaembu Stadium в Сао Пауло, Бразилия, Неруда чете свои стихове пред повече от 100,000 души в чест на комунистическия лидер Луис Карлос. В изгнание издава голямата книга на живота си - сборника с епични поеми „Всемирна песен” (1950). Отново се връща в Чили през 1953 г., посрещнат възторжено от народа и е избран за сенатор от комунистите. След като президентът Видела обявява комунистическата партия на Чили извън закона и издава заповед за ареста на Неруда, приятели го крият в продължение на месеци в пристанищния град Валпарайсо. През 1971 г. получава Нобелова награда за литература и президентът-социалист Салвадор Алиенде го кани да чете поезия на националния стадион пред 70000 души. През януари 1973 г. излиза книгата му с красноречивото заглавие „Призив за разправа с Никсън и възхвала на чилийската революция”. След преврата на военната хунта Пабло Неруда умира от рак на простатата в къщата си в Исла Негра - 23.09. 1973. Домът му е разграбен, а генерал Пиночет отказва разрешение погребението на поета да бъде публично. Въпреки наложената забрана, хиляди чилийци излизат на улиците на Сантяго, за да почетат и живота му, и смъртта му.
…Ръкописите наистина не горят! Неотдавна в архивите на поета се откриха непубликувани негови творби. Както информира фондация „Пабло Неруда”, намерените стихотворения са предимно лаконични, но има и отделни поеми докъм десетина страници. Бе оповестено, че барселонското издателство Seix Barral ще ги обнародва постепенно и едновременно в Испания, Чили, Мексико, Аржентина, Колумбия, Венесуела, Перу.
„Много трудно разчитам евкалиптови листа” - пише Пабло Неруда в едно от стихотворенията, които излязоха на светло. Пред издателските експерти възниква въпросът какво се е случило, че поетът не е публикувал приживе тези ръкописи?
Несъмнено ще тръпнем в очакване на неизвестни досега манускрипти на Пабло Неруда, но можем и да си спомним някои страници от великия поет, съхранени в паметта и разума на четящото човечество. Защото, както пишат проницателни литературни историци, Пабло Неруда се преражда всеки ден, всеки ден някой прочита неговата поезия за първи път, а някой я препрочита с нови очи.
Включително и на български език…
—————————–
КНИГА НА ВЪПРОСИТЕ
I
Защо огромните самолети
децата си не разхождат?
Каква жълта птица трупа
лимони в гнездото? Как тъй
не научиха вертолета
мед от слънцето да събира?
Пълнолунието къде изостави
своя брашнен чувал среднощен?
II
Ако съм вече умрял без да зная,
кого да питам за точно време?
Откъде френската пролет
толкова шума довлича?
Къде поминува слепецът,
от пчелен рояк сподирян?
Щом жълтото свършва с какво ли
хляба си ще замесим?
III
Кажи ми, наистина ли е гола
розата или няма одежди?
Защо дървесата затулят
коренищата си достолепни?
Кой ли е чул покаяние
от автомобила престъпник?
Има ли нещо по-жално
от влак, на дъжда изоставен?
IV
Колко църкви въздига небето?
Защо акулата не напада
самоотвержените сирени?
Димът с облак ли разговаря?
Вярно ли е, че надеждите трябва
с росата да се поливат?
V
- Нещо вардиш ли в тая коруба? -
пита камилата костенурка,
а костенурката пък я пита:
- За какво с портокали си бъбриш?
По-много ли са крушовите листи
от листите на Изгубеното време?
Защо, усети ли, че жълтее,
листопадът се самоубива?
VI
Защо нощта над света развява
сомбреро надупчено? Какво ли
шепне старата пепел, когато
припламне под новия огън?
Дали щом облаците заплачат,
веселба не подхващат? При сумрак
кому трябват листенца слънце?
Денят колко пчели побира?
VII
Мира гълъбът ли донася?
Войната леопардът ли я води?
Защо учителят преподава?
география на смъртта? Когато
ластовиците закъснеят
за училище, какво става?
Вярно ли е, че разнасят
прозрачни писма по небето?
VIII
Кой гневи вулканите, че храчат
огън, леденина и ярост?
Колумб по какви причини
не съумя да открие Испания?
Котката въпрос ли я тревожат?
Нима сълзите непролети
си остават в езерца малки
или като реки незрими
потичат към скръб и горест?
IX
Дали вчерашно слънце това е,
или в огъня му има друг огън?
Как на облаците се отплаща
мимолетното плодородие?
Откъде влачи зловещият облак
черни чували с ридания?
Къде са имената предишни,
вкусни като вчерашни сладки?
Къде изчезнахте вие - Доналди,
Едувихи, Глоринди?
X
Що ли ще мислят за моята шапка
поляците след сто години?
Какво за моя стих ще кажат
неоплисканите от кръвта ми?
Как се измерва цялата пяна,
която от бирата се надига?
Какво прави муха, въдворена
в някой сонет на Петрарка?
XI
Докога след нас ще говорят,
щом вече сме говорили ние?
Какво ще ни каже Хосе Марти
според учителя Маринельо?
На колко ли е Ноември?
Есента за какво се разплаща
с толкова жълти монети?
Как се нарича коктейла
от светкавици и от водка?
XII
Оризът на кого се усмихва
с безбройните зъбчета бели?
Защо през епохите мрачни
с невидимо пишат мастило?
Знае ли хубавицата от Каракас
колко фусти розата има?
Защо ме хапят бълхите
и сержантите литературни?
XIII
Вярно ли е, че по Австралия
крокодилите са сладострастни?
Как оранжеви портокали
си поделят оранжево слънце?
От горчива уста ли излезе
на солта бялата челюст?
Вярно ли, че над моята родина
черен кондор нощем прелита?
XIV
И какви ли думи изрича
пред сока от нар рубинът?
Но защо Петъкът не скланя
след Четвъртъка да премине?
Кой радостно се провикна
при раждането на синчеца?
Земята защо вехне тъжна,
щом теменужки цъфнат?
XV
Истина ли е, че се задава
размирица на жилетки?
Защо пролетта отново
предлага зелени дрехи?
Защо земеделието се смее
с невзрачния плач на небето?
Свободата си как постигна
велосипедът забравен?
XVI
Захарта и солта ли се трудят
по градежа на бяла кула?
Вярно ли , че във всеки мравуняк
сънищата са задължение?
Знаеш ли какви бездни
преживява земята наесен?
Защо не присъдят орден
на първия листец златен?
XVII
Разбра ли, че есента е
жълта крава? И как сетне
звярът есенен се превръща
в един почернял скелет?
Зимата как определя
толкова сини посоки?
Кой пролетта наставлява
да възвести царство прозрачно?
XVIII
Как осъзнават лозите
прогласите на грозда?
Знаеш ли кое е по-трудно -
да сееш или да отсяваш?
Лошо без ад се живее,
не можем ли си го стори -
и да пуснем унилия Никсън
в казана с катран да стене,
да го сготвим на бавен огън
с американски напалм?
XIX
Изчислихте ли колко злато
в царевичаците има?
Знаеш ли, че денем мъглата
в Патагония е зелена?
Но кой под водата пее
в лагуната заблатена?
Динята на какво се смее,
тъкмо когато я колят?
XX
Вярно ли е, че кехлибарът
сълзите на сирените вмества?
Как му викат на цветето, дето
от птица на птица прелита?
По-добре никога ли, наместо късно?
Сиренето защо се предложи
мъжество да показва във Франция?
XXI
Не възникна ли светлината
най-напред във Венесуела?
Центъра на морето къде е?
Вълни натам защо не отиват?
Наистина ли онази комета
е била аметистов гълъб?
Да попитам ли моята книга
аз ли наистина я написах?
XXII
Любов, ах, любов, тя ли, той ли -
къде отидоха, щом ги няма?
Очите си вчера попитах
кога ще се видим отново?
И как променяш пейзажа -
с ръце или с ръкавици?
Запее ли водата синя,
как мирише небесния шепот?
XXIII
Пеперудата видоизменена
летяща ли риба става?
Значи не се оказа вярно,
че Господ е живял на луната?
Какъв е на цвят аромата
на синия теменужен плач?
Колко седмици има един ден
и колко години - един месец?
XXIV
4 е 4 за всички,
но всички ли 7 са еднакви?
Единосъща ли е светлината
за затворника и за тебе?
Ап рил на болните хора
знаеш ли какви краски има?
А кое царство на запад
с макове се ознаменува?
XXV
Защо в очакване на снеговете
дървесата се разсъбличат?
Как Върховният бог се познава
между боговете калкутски?
Защо копринените буби
до една са одрипавели?
Най-здравата сладост защо е
на черешата в сърцевината?
Защото ще мре тепърва
или ще възкръсва тепърва?
XXVI
Онзи Сенатор тържествен,
предоставил ми цял един замък,
погълна ли с братовчед си
убийството като торта?
Кого магнолията подлъга
с аромата си на лимони?
Къде оставя кама орелът,
настани ли се в някой облак?
XXVII
Влаковете от срам ли умират,
щом излязат извън коловоза?
Сок от алое кой не е опитвал?
Кому присадиха очите
на другаря Пол Елюар?
Попитаха розовата градина
за още бодли има ли място?
XXVIII
Защо старците не си спомнят
ни дългове, ни пепелища?
Истински ли бе онзи мирис
на издебнатата слугиня?
Защо бедните не разбират,
че винаги ще са бедни?
Къде е камбаната, която
ехти дълбоко в мечтите?
XXIX
Каква междина в кръгли метри
е между слънце и портокали?
Кой буди слънцето, заспи ли
на леглото си нажежено?
Не е ли щурец Земята
в симфонията небесна?
Всеобхватна ли е тъгата,
щом унинието е скрито?
XXX
Не бе ли зелен Рубен Дарио,
когато написа синя книга?
Артюр Рембо не бе ли ален,
Луис де Гонгора виолетов,
а Виктор Юго трицветен?
Аз не съм ли на ивици жълти?
Едно и също ли помнят
бедните селяни още?
Нима в каменна ракла пазят
богаташите своите копнежи?
XXXI
Някого мога ли да попитам
за какво на света съм дошъл?
Защо неохотно се движа,
защо не съм неподвижен?
Защо без колела се търкалям
без криле и пера политам?
И в какво се превъплъщавам,
щом костите ми са в Чили?
XXXII
Има ли нещо по- тъпо
от името Пабло Неруда?
Няма ли над Колубмия
колекционери на облаци?
Защо само в Лондон се свикват
конгреси на дъждобрани?
Кръвта на царицата савска
от щир ли е била оцветена?
Когато Бодлер скърбеше
сълзите му черни ли бяха?
XXXIII
Защо слънцето е злосторен
спътник на пустинния странник?
Защо слънцето е обичливо
в болнични паркове и градини?
Птици ли, риби ли има
хванати в лунните мрежи?
Където ме изгубите, там ли
успях сам да се изнамеря?
XXXIV
От забравена добродетел
ушиват ли нова дреха?
Най-хубавите реки защо ли
отидоха да текат през Франция?
Защо не разсъмва в Боливия
подир нощта на Гевара?
Убийците си ли търси
сърцето му, там убито?
С вкус на сълзи ли нагарча
на прокудата черното грозде?
XXXV
Път подземен не е ли животът
между две ясноти неясни?
Или яснота между двоица
триъгълници смрачени?
Не е ли животът ни риба,
обречена птица да бъде?
Смърт ли смъртта ще бъде
или застрашителна същност?
XXXVI
Все пак смъртта не е ли
готварница неуморна?
Твоите разварени кости
тялото твое ли ще търсят?
Ще прелее ли твоята разруха
в друг глас и друго сияние?
Твоите червеи ще станат ли
плът на кучета и пеперуди?
XXXVII
Чехи, словаци или костенурки
ще възникнат от твоята пепел?
Ще целуваш ли карамфили
с бъдещите си устни?
Знаеш ли откъде смърт идва -
отвисоко горе или от ниско,
от стени или от микроби,
от зимата или от войните?
XXXVIII
Вярваш ли, че смъртта живее
в слънцето на една череша,
че не може да те убие
пролетната целувка?
Мислиш ли, че траурът вдига
знамето на твоята орис?
И не чувстваш ли в своя череп
потеклото си на осъден?
XXXIX
Нима не усещаш опасност
в кикота на океана,
а в кървавата коприна -
опасностите от мака?
Нима ябълката разцъфна,
между ябълки да умира?
А под присмеха на бутилки
за забрава не ти ли ридаеш?
XL
На кого кондорът разпердушинен
за делата си дава сметка?
Как се нарича тъгата
на отлъчената овчица?
И какво в гълъбарника става,
пропеят ли гълъби малки?
Ако мухи изградят кошер,
ще се обидят ли пчелите?
XLI
Носорогът колко издържа
след като го размекнат?
Какво ново разказват листата
за току що дошлата пролет?
Листата не поминуват ли тайно
с корените си зиме?
Дървото разбра ли от земята
за какво да говори с небето?
XLII
Кой страда - който вечно чака
или който никого не чака?
Къде е краят на дъгата -
в душата ти или в простора?
Невидима звезда ли свети
на самоубийците в небето?
От железни лозници ли пада
грозд по грозд метеорът?
XLIII
Коя бе жената мечтана,
която насън те полюби?
Среднощните твои видения
в чужди сънища ли отиват?
Баща ти, явил се в съня ти,
умира ли, щом се събудиш?
Фиданките на съня цъфтят ли
и кога плодът им узрява?
XLIV
Детето, което бях, в мен ли
остана или си отиде?
Знае ли, че не съм го обичал,
че и то не ме е обичало също?
Защо заедно толкова време,
растяхме - за да се разделим ли?
Защо и двамата не умряхме,
когато умря моето детство?
И ако без душата останах,
защо скелетът ми е с мене?
XLV
Жълтият цвят на горите
същият ли е като вчера?
Повтаря ли се черният полет
на упоритата морска птица?
Където пространството свършва
смърт или безкрайност започва?
Какво натежава повече -
спомени или страдания?
XLVI
Кой е месецът, разположен
между Декември и Януари?
С какво право определиха
дванайсет зърна на грозда?
Защо не ни дадат някой месец,
по-обширен от цяла година?
Пролетта не те ли подлъга
с целувки неразцъфтели?
XLVII
Гърди на сирени ли бяха
заоблените раковини?
Или вълни вкаменени,
прищявка на застинала пяна?
Ливадата не се ли подпали
от светулките подивели?
Нима есенните бръснари
подстригваха хризантеми?
XLVIII
Морето както оглеждам
оглежда ли и то мене?
Защо ме разпитват вълните
за същото, за което ги питах?
И защо на скалата налитат,
толкова отпаднали духом?
И защо неуморно налагат
на пясъка своето право?
XLIX
Кой ще внуши на океана
да бъде по-благоразумен?
Защо той смила неспирно
син янтар и гранит зеленикав?
И защо толкова бръчки
и толкова резки по скалата?
Аз пристигнах отвъд океана,
но къде ще отида обвързан ?
Защо пътят ми бе затворен
в капаните на океана?
L
Защо разпознавам градовете
по дъха на жени и пикоч?
Не е ли градът океана
за трепетните дюшеци?
Защо в океанията въздушна
няма ни палма, ни остров?
Защо ме обзе безразличието
на океан прекомерен?
LI
Колко голям бе октоподът черен,
който стъмни покоя дневен?
Пипалата ли му бяха железни
и от мъртъв огън очите?
И защо китът трицветен
ми попречи да мина напряко?
LII
Кого пред очите ми глътна
акулата, пълна с мехури?
Хищникът ли бе виновен
или окървавените риби?
Битка ли бе или повеля
това събитие скръбно?
LIII
Вярно ли, че ластовиците вече
на луната се настаняват,
а със себе си ще отнесат ли
пролетта от прозорци и стрехи?
В есента ли отиват ятата
на ластовиците от луната?
Ще намерят ли по небето
ронливо сребро за кълване?
И пак ли ще се завърнат
по балкони, поръсени с пепел?
LIV
Но защо на луната къртици
и костенурки да не изпратят?
Животните - инженери
не могат ли да поемат
проучванията тъй далечни
по кухини и пролуки?
LV
Вярваш ли, че камилите пазят
в гърбиците си луната?
Че не я разсейват в пустинята
с потайно постоянство?
Че морето за кратко време
не ще се даде земята?
Че на приливи и отливи няма
към луната да го възвърнем?
LVI
Защо да са непозволени
целувките междупланетни?
Защо не обсъдим нещата,
преди да заселим планета?
Защо за някоя птицечовка
не направим космическа дреха?
Имаме ли железни подкови,
за лунни коне ковани?
LVII
И какво през нощта искреше -
планети или подкови?
Трябва ли да избирам сутрин
небето или морето голо?
И защо рано-рано небето
се замята с мъглици свои?
Свежа истина или пристойност
ме очакваха на Исла Негра?
LVIII
Защо не се родих тайно?
Защо растях сам и самотен?
Кой повели да разтворя
вратите на моята гордост?
Кой излизаше да живее?
вместо мене, щом боледувах?
Сега чие знаме развяват,
там където не ме забравят?
LVIX
И какво значение имам
аз - подсъдим по забрава?
И колко е важна за мене
Ооончателната присъда?
За сеитба ли е това семе
като тълпа пожълтяла?
Или е сърце костеливо -
на прасковата посланик?
LXI
Живата капчица на живака
тича към винаги или към долу?
Окаяната моя поезия
с моите очи ли ще гледа?
Ще имам ли мои болки,
когато заспя порутен?
LXII
Какво означи да оцелееш
в гибелната алея?
Може ли в пустиня солена
някога нещо да цъфне?
Има ли погребални одежди
в бездействието и застоя?
Щом и костите се разсипят,
кой в последния прах остава?
LXIII
Как с птици се съгласува
превода на техни езици?
На костенурката как да кажа,
че съм по-бавен от нея?
Как от бълха да науча
в какви спортове се състезава?
Как на карамфилите да изкажа
благодарност за благоухание?
LXIV
Защо ризата ми поостаряла
се развява подобно знаме?
Само понякога ли съм неприятен
или винаги съм добродушен?
Как се различава добротата
от маската на добротата?
Не са ли бели розите на злото
и черни - цветята на доброто?
Кой имената раздава
и подрежда безброя невинен?
LXV
Блести ли метална капка
като сричка в моята песен?
Не пълзи ли някоя дума
понякога като влечуго?
В сърцето ти не изпращя ли
портокалоподобно име?
От коя река излизат риби
като сребристи думи
и не потъват платноходи
поради недостиг на гласни?
LXVI
Локомотивът дим, огън и пара
изхвърля или в него изхвърлят?
Дъждът на какъв език пада
над градовете печални?
Какви меки срички повтаря
вятърът на душата морска?
От думата „мак” нейде?
има ли звезда по-открита,
и два зъби по-остри
от сричките две на „чакал”?
LXVII
Сричкословие, ако ме обикнеш,
съществително ли ще ме целунеш?
Речниците дали са гробници
или затворени пчелни кошери?
През прозорец ли съзерцавах
отдавна погребано време?
Или отдалече разглеждам
още непреживяното тука?
LXVIII
Дали ли пеперудата разчшта
написаното на крилете нейни?
Кои букви познава пчелата,
за да не сбърка своя полет?
И с какви цифри пресмята
мравунякът воините си мъртви?
Циклоните как се наричат,
когато са неподвижни?
LXIX
Падат ли мисли любовни
в угасналите вулкани?
Възмездие ли е кратерът
или наказание земно?
С кои ли звезди разговарят
реките без излаз в морето?
LXX
На какъв принудителен труд е
Хитлер оставен в ада?
Трупове и стени ли вапсва,
газ пагубен ли опитва?
Дават ли му да яде пепел
от деца, изгорени живи?
Или го насилват да пие
човешка кръв от фуния?
Или му набиват в ченето
изтръгнати златни зъби?
LXXI
Или му правят постеля
от концлагерна тел бодлива?
Или кожата му татуират
за абажури на лампи в пъкъл?
Или му късат месата
на огъня черните псета?
Или денонощно е длъжен
да стои между своите жертви?
Да умира без да умира
вечно под газ отровен?
LXXII
Кой прави солен океана,
щом реките са сладководни?
Сезоните от кого ли знаят,
че трябва ризи да сменят?
Зимата защо е тъй бавна,
а лятото - тъй стремглаво?
Кой корените научи
към светлината да никнат
и да приветстват простора
с безбройни цветя и багри?
Винаги ли е същата пролет,
която себе си преповтаря?
LXXIII
Кой е най-работлив на земята -
земеделецът - слънце, човекът?
Кого от елата и мака
земята обича по-много?
От пшеница и орхидеи
какво си избира земята?
Защо толкова блясък за цвете,
а за жито - кирливо злато?
Законно ли есента идва
или е недопустима?
LXXIV
Защо в клоните се заседява
докато окапят листата?
Къде остават прострени
жълтите й панталони?
Вярно ли е, че есента сякаш
очаква да стане нещо -
трепет на листопади
или да я прекоси космос?
Има ли есента под земята,
магнит един за побратим?
Земята ли предопределя
роза за какво се отглежда?
—————————–
Пояснителни бележки на преводача:
1. КНИГА НА ВЪПРОСИТЕ съдържа текстове, които Пабло Неруда е писал цял живот по белите полета на своите творби. Обнародвани са посмъртно. Наподобяват библейски тълкувания на природни явления, човешки съдби, световни събития, лични преживявания. Поезия в удивителни, обаятелни, зашеметяващи отговори. Отговори, които читателят трудно разбира, ако не е разбрал въпросите. Настоящите преводи са включени в антологичния сборник на Пабло Неруда „Поезии”, издателство „Колибри”, София.
2.„Повече ли са крушовите листа
от страниците на Марсел Пруст?”
Внушение за прочутия роман на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време”.
3, „Къде изчезнахте, Доналди, Едувихи и Глоринди?”
Старомодни женски имена или имена жени от епохата на Освободителите на Америка, свързани с креолските идеи за независимостта на Чили от Испания.
4.„Не бе ли зелен Рубен Дарио,
когато написа синя книга?
„Не бе ли ален Артюр Рембо,
а Луис де Гонгора виолетов?
И Виктор Юго трицветен?”
Под въздействието на сонета „Гласните” от Артюр Рембо, в който на всяка гласна се приписва определен цвят.
Рубен Дарио (1867 - 1916) - никарагуански поет, писател и журналист. Счита се, че неговите творби са допринесли в края на 19 век за развитието на Испанско модернистично движение.
Артюр Рембо (1854 - 1891) - поет, един от великите представители на първото поколение френски символисти
Луис де Гонгора (1561- 1627) - испански поет от епохата на барока.
Виктор-Мари Юго (1802-1883) - френски поет, драматург, романист, художник и общественик.
5. „…Когато ридаеше Бодер”
Шарл Пиер Бодлер (1821-1867) - френски поет, критик и преводач.
6. „…подир нощта на Гевара”
Внушение за убийството в Боливия на Ернесто Рафаел Гевара де ла Серна , световно известен като Че Гевара (1928 - 1967) - аржентински и кубински революционер, политик, лекар, дипломат, лидер на партизански движения в Латинска Америка и Африка и един от ръководителите на Кубинската революция.
7. „Какво ще каже Хосе Марти
за учителя Маринельо?”
Хосе Марти (1853 - 1895) - кубински национален герой, поет, писател, политик, публицист, философ и борец за независимостта на Куба от испанските колонизатори. Известен е и като Апостола. В литературните кръгове се счита за основоположник на кубинския модернизъм.
Хуан Маринельо (1898-1977) - кубински педагог, писател, дипломат и общственик от международен ранг.
Никсън - президент на САЩ, който през 1970 г. след избора на социалиста д-р Салвадор Алиенде за президент на Чили произнася зловещата директивна фраза „Направете икономиката им да стене!”.
