Иля Фоняков

превод: Марко Марков

КНИГА

За смърт, живот и пролет, думи в нея
заключил е човек могъщ и слаб.
Военни стихове. Издание - военно.
В хартията - осил. Като в блокаден хляб.

***

На снимките семейни вкъщи,
деца усмихнати, войници, старци,
като роднина най-далечен
блещука родната природа.

***

И няма ни дръвче, ни дом, ни камък,
в простора безграничен на степта.
Небе едно, земя една. И път
безкрайно прав. Като човешки поглед.

***

Уличните лампи ми приличат
на огромни въпросителни.
Хиляди въпроси са пред мене!
А зад мене - още толкова…

***

Ако се случи неизбежното сега?
Присъствието ми на този свят
се забелязва, струва ми се, днес.
Отсъствието ми дали се забелязва?