Анатол Вяртински

превод: Найден Вълчев

УРОК ПО СПРЕЖЕНИЕ

Не стихва болката жестока,
не зараства раната гола.
- Деца, научихте ли си урока
за спрежението на глагола?
Аз вървя,
ти вървиш,
той не върви,
той е мъртъв.
Аз пея,
ти пееш,
мълчи всеки четвърти.
Ние вървим,
вие вървите,
отеква земята твърда…
Те не вървят.
Убит е
всеки четвърти.
Любим ние,
любите вие,
светът е до полуда щастлив
от шептежа на тревите безсмъртни.

Ах, защо не беше жив
и всеки четвърти.

***

Тъжно ми е днес. За всичко.
Зърнах нощес как полетя
и угасна една звездичка.
И си рекох: - Чия ли бе тя?

На приятел? На неприятел?
На когото и да бе,
беше искричка във висината,
светеше в черното небе,

светеше горе, бяла бдеше
над нечий прозорец и праг
и с нея на всички ни беше
малко по-светло, все пак.

Тъжно ми е днес. За всичко.
Видях как нощес полетя
и угасна тази звездичка.
И не попитах чия бе тя.