ПОВИКАЙ МЕ
превод от хърватски: Ваня Ангелова
ПОВИКАЙ МЕ
Повикай ме
по-късно,
когато падне вечерта.
Искам да се насладим на залеза на слънцето!
Спряло се е слънцето на един боров клон.
Паяжина
виси над морето.
О, колко е красиво
изпод плитчините!
Чайките летят над Златните скали.
Само в далечината
още свети
запаленият фар,
докато къщата стара се люлее в морето открито.
Повикай ме
после,
когато падне вечерта,
когато слънцето се спусне под маслиновите горички!
Обади ми се
по-късно,
когато на хоризонта
се изключат светлините и изчезне изображението!
И МАСЛИНАТА СЕ СМЕЕ
Сред каменните развалини
и маслината се смее,
докато бурята мощно гали морето.
Свистят звуци на флейти.
Някъде в далечината
пастирът се заиграва с вятъра.
Влачи хлад на премръзналото му лице.
Моят остров прилича на космическа земя.
Отвсякъде се радва на плодовете си,
навсякъде животът оцелява.
И маслината се смее
на оголения карст…
Душата се осолява в чистото море.
Милван от слънцето,
се развлича борът.
ЛИСТЪТ
Заглеждам се в жълтия лист
почти цяла минута.
Заиграва се с вятъра
тук, по моя път.
Изпълнен е с щастие.
Виж! Усмивката му стърчи.
Достига до мене
и затваря очи.
Мига, премигва,
сякаш е срамежлив.
Язди вятъра
и става невидим.
