Генадий Иванович Алексеев (Геннадий Иванович Алексеев), руски поeт, прозаик, художник, е роден на 18.06.1932 г. в Ленинград. Един от основоположниците на руския свободен стих. Завършва архитектура в Инженерно-строителния институт в Ленинград (1956), аспирантура (1963). Кандидат на техническите науки (1965). Архитект (1956-1960). Преподава историята на изкуството и архитектурно проектиране в същия институт (доцент от 1975 г.). От 1952 г. участва в изложби като живописец и график, пише стихове от 1953 г. Печата от 1962 г. Книги: „На мосту” (1976), „Высокие деревья” (1980), „Пригородный пейзаж” (1986), „Обычный час” (1986), „Я и город. Поэма, стихи, сонеты” (посмъртно, 1991), „Зеленые берега” (роман, посмъртно, 1990, 1996), „Чудо обыденной речи…” (посмъртно, 2002), „Избранные стихотворения” (посмъртно, 2006), „Ангел загадочный” (посмъртно, 2007), „Неизвестный Алексеев. Неизданные произведения культового автора середины XX века (сборник, 2014). Умира на 54 г. на 09.03.1987 г. в Ленинград.

Публикации:

Поезия:

КЪМ ПРИЯТЕЛЯ/ превод: Марко Марков/ брой 75 юли 2015

БЕЗСЪВЕСТНИТЕ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 75 юли 2015

ПРИМИРЕНИЕ/ превод: Георги Ангелов/ брой 91 януари 2017

ПО-ДОБРОТО СТИХОТВОРЕНИЕ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 144 януари 2022

Проза:

ИЗ „ДНЕВНИЦИ”/ брой 75 юли 2015