ПРИМИРЕНИЕ
превод: Георги Ангелов
ПРИМИРЕНИЕ
Десет години
той обичаше една жена,
а тя
някъде далече-далече
спеше
с друг мъж.
Десет години той мислеше -
какво е най-доброто
в неговата любов?
И накрая се досети:
най-доброто е,
че неговата възлюблена
някъде далече-далече
спи с друг мъж.
И му стана добре!
Веднъж той доста се напи
и опита да се обеси.
ВСЯКА СУТРИН
Всяка сутрин,
когато отварям очи,
виждам прозорец
и в него - небето.
Всяка сутрин
то ми напомня,
че не съм птица.
КЪСОГЛЕДА ЗВЕЗДА
Харесва ми
една звезда.
Дълго я гледам
и понякога
й махам с ръка.
Но тя не ме забелязва -
късогледа е.
ТЪМНИ ХОРА
Нощ.
Пълна тъмнина.
На небето ни една звезда.
На пазара
тъмни хора
тайно търгуват със звезди.
ТОЧКА
- Ти си само точка -
казаха му, -
ти даже не си буква.
- Прекрасно! -
каза той -
но на мен ми харесва гордата самота.
Поставете ме отделно.
Не обичам многоточията.
И ето, поставят го сам
в края на фраза,
напълно безсмислена,
глупава фраза.
Стои,
хапейки устни.
***
Необяснимо е,
че детето
плаче толкова горчиво
при извора на живота.
Непонятно е,
че мъжът
пренебрегва
красотата на узрелия живот.
Невероятно е,
че старецът
се смее радостно
в края на живота.
