ИЗ „ДНЕВНИЦИ”
подбор и превод: Литературен свят
1959
10.07.
Обичам ли децата? И какво означава това - да се обичат децата? Децата, а не възрастните? Отнасям се към децата, както изобщо към хората: обичам умните, красивите, добрите, не обичам капризните, злите, глупавите. Фъфленето с децата ми е противно.
28.12.
Всеки нещастен е социално опасен елемент.
1960
22.04
Препрочитах Бунин. «В нощното море», «Любовта на Митя», «Слънчев удар», «Руся» – всички те са омагьосващи, необясними. Особено – «Завръщане в Рим». Само страничка и половина, а в тях е цялата философия, всички мъки човешки, цялото величие на света.
12.07
Трябва ли да се пише? Какво значи – да се пише за себе си? Не значи ли същото – и въобще да не се пише?
13.10
Аз съм градски човек, но когато мисля за щастието, виждам лятна утринна гора, пронизана от косите лъчи на слънцето. Навярно някога съм бил звяр или горска птица.
1961
26.03
Мечтая за Крим.
Крим е врата към рая, към онзи рай, откъдето изгрява слънцето и където отиват корабите.
17.07
Подредих поемите си. Мисля за нова. Това ще е поема за любовта. Жулиета умира в блокадния Ленинград. Ромео носи тялото й по пустинния мъртъв град. Трябва да бъде много строго и възвишено. Трябва да бъде на един дъх.
19.08
Местният пазител на старините – Митрофанов. Показа ни фрески. Разказва:
– В един от провинциалните музеи се появили трима младежи, показали документи и казали, че вземат всички икони в Москва за реставрация и изучаване. Натоварили цял камион икони и заминали. И веднага в музея дошла телеграма, в която се казвало, че младежите са злосторници, а документите им са фалшиви. Започнало преследване, престъпниците решили да заличат следите. Те спрели в гората, събрали иконите накуп, полели ги с бензин и ги запалили. Там имало икони от ХIII – ХV век. Както се оказало, младите хора били изкуствоведи и действително работили в едно от художествените учреждения на Москва.
24.11
Винокуров е написал отрицателна рецензия за моята книга. Утвърден съм за кандидат-член на литературното обединение при издателство «Съветски писател». Предлагат ми да дам за конкурс 10 стихотворения.
06.12
По време на блокадата в жилище намерили труп. На гърдите под дрехата имало буркан със златна рибка. Човекът я топлел с тялото си. Той умрял, а рибката оцеляла.
1962
17.01
Лошо четат стихове онези, които съвсем не ги разбират, и онези, които ги разбират много добре. Първите, знаейки че се намират в гората, не могат да различат елха от трепетлика. Вторите виждат елхите и трепетликите, но не виждат гората.
17.12
В «Млад Ленинград» ми взеха десетина шестистишия. Грудинина пред мен ругае «Жар-птица» и мен, казва: нека да пише като Евтушенко! (?)
1963
08.02
Съдържанието на истинската съвременна поезия се свежда само до няколко горчиви истини. Всичко останало са вариации.
10.02.
Смирението е благо. Гордостта трябва да се потиска.
30.05
За да бъдеш човек и още повече поет, трябва да си мъченик.
Съществува някакъв идеален, хармоничен свят. Понякога ни пускат там, но не за дълго. Той през цялото време е някъде над нас.
04.06.
На добър, нормален руски език сега някак се стесняват да разговарят, а мнозина – и да пишат…
2.11
Дневникът е машина на времето. Но тя работи само в една посока – към миналото, тъжна машина.
1964
2.01
Bсички говорят за Бродски. Има слухове, че Ахматова и Еренбург са ходили в ЦК.
24.01.
Казват, че обкомът получава множество писма в защита на Бродски. А на Бродски не му е толкова зле. Скандалът е началото на славата.
01.02.
Трябва по-често да се слуша хубава музика – Бах, Моцарт, Стравински.
02.02.
Трябва да се повярва в своята мисия и да се върши своята работа. Иначе – гибел.
13.03
Всички жадуват да погледнат света отгоре, но може да се изпита удоволствие, гледайки го отвътре..
24.03
От ранното Средновековие насам, в Европа са се натрупвали културни ценности. В средата на двадесети век започна тяхното унищожение. Пламнаха градове и рухнаха древни църкви. Нищо няма да замени тези загуби.
07.06.
Костя К-ински. «Няма поет, освен Бродски, и аз, Константин К-ински, съм негов пророк на земята!»
Побъркан по стиховете, прекрасна памет (каза гладко голям откъс от моите «Есенни страсти»). Последните ми стихове не му харесаха, каза – студени.
На 24 години. Несресана буйна коса. Светли, полубезумни очи. Трети път женен. Последната му жена вече се е опитала да се самоубие.
До него изглеждам като порядъчен гражданин.
13.06
Не понасям обществото на литераторите. У мен съвсем липсва инстинктът за стадност. Предпочитам компанията на елхите и брезите.
30.07
Като млад Пабло Неруда е писал хубави стихове. В зрелите му години го завладяла гигантомания. Поемите му са невероятно многословни, тежки и скучни. Все същата «ориентация към великата литература».
13.08.
Поезията е сграда, която се строи вечно. Всеки следващ слага своята тухла към тази на предходния. Но за това трябва да имаш съответния ръст.
4.12
За самотата също е необходим талант. Рядко някой успява да бъде истински самотен. Изтънчено, изискано самотен.
Романсите на Чайковски, Римски-Корсаков и Рахманинов предизвикват у мен видения на златния век. Всичко е чисто, възвишено, светло. Дори тъгата в тях не натъжава.
7.12
Има мрачен песимизъм и весел оптимизъм. Но има весел песимизъм и мрачен оптимизъм.
25.12
Пантомимите на Марсел Марсо приличат на моите стихове. Същите корени, същата природа на естетиката. От подчертано частното към безкрайното обобщение. И разбира се, символиката.
1965
25.01
Новите стихове на Евтушенко в «Знаме». Ужасно дълги. Главна тема – самобичуването.
27.01
Изкуството винаги е страдало от персонификация. Нещо прекрасно, създадено от неизвестен, се цени по-малко от неуспеха, подписан от знаменитост. Картините на «неизвестни автори» изпълват провинциалните музеи. Но сред тях попадат шедьоври.
29.01
Пропастта между интелектуалците и масата все повече ще се разширява. Кой знае с какво ще завърши това? Атеизмът е признак за старостта на човечеството. Всички по-големи дела на хората в една или друга степен са свързани с религиозното чувство. Древноегипетската живопис, готическата архитектура, кръстоносните походи, френската революция, руският разкол – велико изкуство, блестящи войни, страстна самоотверженост. Скепсисът е безплоден.
15.02
Апостолството на духа – ето смисълът на живота.
21.03
Моите стихове се отчуждават от мен. Често ми се струва, че са се появили сами по себе си, появили са се отдавна – още в детството ми някъде съм ги чел или слушал.
Три грации – свобода, самота, смърт.
Вали много бавен, тих сняг. Плахата контраатака на зимата.
25.03
Науката и искуството, които, както изглежда, винаги са вървели заедно, стават непримирими врагове. Фантастичното, катастрофално ускоряващото се развитие на техниката заплашва с хиляди опасности, които не е възможно да се предвидят. Войник, който никога не е чел Шекспир и изключващ радиото, когато свирят Бетховен, превъзходно се справя със задълженията на служител в ракетни войски. Той върти ръчките, натиска лостовете и чака последната команда. Той е горд със своето могъщество, със своята съпричастност към тази тъпа и бездушна сила на стоманата и плутония. Той е в главната роля. Останалите са статисти.
14.05
Критиката никога не е влияела на литературата. Тя е съществувала около.
Критиката е само литература за литературата. Ако е добра, има самостоятелна ценност.
03.06.
Ако утре по всички вестници, по радиото и по телевизията обявят за второто пришествие на Христос – ще повярват всички.
11.06
Гледани отзад, жените често изглеждат прекрасни.
17.06.
Кукувиците придават на гората тайнственост. Кукането винаги е с ехо, затова е трудно да се разбере къде е птицата, струва ти се, че това е гласът на самата гора. Гора без кукувици не е гора.
06.09.
Иронията е като алкохол. Тя създава илюзията за въоръженост, когато си напълно беззащитен, илюзията за топлина, докато загиваш от студ.
Ако не си прост, няма да станеш прост. И това също е от Бога – да си сложен. Трябва мъжество и сили, за да носиш този кръст.
07.10.
Дебелият сборник на Мартинов «Първородство». Хубави стихи пише Мартинов.
22.10
Самолюбието ме спасява от малодушните постъпки, помага ми да оставам себе си. Да живее моето самолюбие!
20.12
«Вождовете на опозицията» – Вознесенски и Евтушенко са предложени за Ленинска награда.
1966
04.01
«Срещите на поетите с читатели» са безнравствени. Поетът трябва да се среща с читателите си тет-а-тет, когато читателят прелиства книгата му.
Поетичните концерти развращават и публиката, и поетите. Публиката жадува за развлечения, на нея й е любопитно да гледа живия поет – тя се чувства като в менажерия, като в цирк. А поетът жадува за аплодисменти и се страхува да не угоди на публиката, поетът публично проституира.
09.04
През тази година всички християни празнуват Пасха по едно и също време.
Бил ли е Христос още жив, когато войникът го е пробол с копието си?
Народът крещял: «Варава! Варава!»
Народът, както винаги, не бил прозорлив. Впрочем, крещяли подкупените от първосвещениците. Крещяли високо. И на народа му се струвало, че вика той самият.
8.08
Моят песимизъм.
Има ли поне троха утвърждаване в моето кредо?
Напълно!
Утвърждавам човешкото в човека. Утвърждавам съвестта, доброто, красотата и безсмъртието чрез доброто и красотата.
Страхувам ли се от края на света?
Да, страхувам се. Но от него трябва да се страхуваме. Безстрашието тук прилича на самоубийство. Трябва да има тревога, трябва някой да не спи нощем.
Блок е бил хиляди пъти прав: не песимизъм, а трагично възприятие на действителността. Да се страда със страданията на света, да се более с неговите болести – това не е ли висше призвание?
Докато съм жив, въпреки разума ще вярвам в тържеството на доброто и ще се старая на върша добро, както мога.
11.10
Чета лекции по история на изкуството на студентите от първи курс. Слушат внимателно, казват: интересно. На мен също ми е интересно. Като че цялото изкуство е дело на моите ръце и ето, показвам го на хората с гордост за себе си и за човечеството.
17.11
Струва ми се, че пиша добре и честно. Струва ми се, че душата ми е избрана за хранилище на човешката съвест в нашия безсъвестен век. Самооблъщаване? И на кого е нужна тази съвест?
1967
03.01
И пак Бунин.
«Познавах я във времето на най-голямата й прелест, невинност и онази почти детска доверчивост и плахост, която покъртва неописуемо сърцето на мъжа …»
Бунинова Русия лежи в Новодевичето гробище под осакатени паметници. В голите клони на дърветата свисти вятърът.
17.02
Чета «Майстора и Маргарита» на Булгаков. Епизодът с Пилат е написан блестящо. Христос е трогателно прост.
26.02
Н. ми каза:
– Ти можеш повече да не живееш – главното вече си го създал. Но защо да не поживееш още малко, просто така, за собствено удоволствие? Като цяло ти си щастлив човек, може да ти се завиди.
Да, излиза, че съм щастлив човек.
10.04
Изглежда, моята самота се приближава до абсолюта. Като свети Антоний, аз съм сам в пустинята.
29.06
Влече ме към русофилството, към руската древност, към старата руска вкусна реч.
23.08.
Забелязано е, че подражателите нерядко работят по-добре от учителите си. Но на тях не им издигат паметници.
24.08.
«Всяка сила е морална» е тезата, която ненавиждам от дете, от времето, когато още не знаех точната формулировка. Ще я ненавиждам цял живот.
1969
16.05
Прозата на Лорка е добра, но може би прекалено красива. Тя ухае на лилите на символизма. В края на краищата се връщаш към същото: към спокойната увереност в себе си.
28.06
За да се живее истински, трябва през цялото време да си на гребена на отчаянието. Това е много трудно. Затова мнозинството живее как да е.
30.08
За втори път гледах полския филм «Фараон».
Величието на историята потиска. Смешно е да се каже! 50 века от съзнателния си живот човечеството е преживяло без мен!
Страшно е да се гледа в тази пропаст на миналото, страшно – а влече.
11.09
Всичко, написано от мен, са трофеи на победата над някакъв вътрешен глас, който вече много години ми казва, че да се пише е безсмислено. Борбата продължава, трофеите растат. Но защо? Борба заради борбата? Уви, това е същата борба заради борбата, над която винаги съм се смял.
1970
15.02
Четейки античните поети, си поразен от изобилието от информация в стиховете и нямаща понякога никакво отношение към темата. Тук има и митология, и история, и съвременен политически живот, и литература. Имена, географски наименования, намеци за известни на съвременниците събития и сюжетни колизии, безбройни легенди се мяркат на всяка страница. Понякога това уморява.
1971
27.08
Феноменът на звездното нощно небе. Феноменът на изгряването на слънцето. Природата е феноменална. Човекът – също. Живея във феноменален свят и все съм недоволен от нещо.
30.08
Когато Петрарка за първи път видял Лаура, бил на двадесет и три години. По това време тя бил на двадесет. Срещнали се сутринта на 6 април 1327 г. Точно след 21 години, на 6 април 1348 година, Лаура умряла. По странно съвпадение, Рафаело се родил и починал също на 6 април. Петрарка, както и Рафаело (още едно съвпадение), починал в деня на раждането си. Верига от тайнствени съвпадения.
