Нил Гилевич

превод: Марко Марков

В миг един аз видях
бяла чайка, политнала дръзко
към скала -
над морето любов, разлюляно от вик.
И усетих
как докосват сърцата ни пръска след пръска -
тъй бушуваше залата
в този ласкав и радостен миг.

Чайка беше жената
мъдра, млада, прекрасна, добра,
а трибуната сякаш бе
от вълните полюшвана канара.

За човешкото щастие
мисъл в себе си тръпна усетих,
щом си спомних скалите,
извисени синьо над Сливен.
Да, то винаги е липсвало
                                 на поетите,
но все пак
те са безкрайно щастливи.

Само трябва
               високо да летят
с далечините в своята гръд.
за да могат
през бури да крачат изправени
и съдбите си - дързост и зов
да оплискат не с евтина слава,
а с всеобща велика любов.

И тогава, дори ветровете
да прекършат сред полет крилете,
ще роди даже болката плод -
в този път само,
в този живот!