Алфонсина Сторни

превод: Петър Велчев

***
Аз съм пленителна, когато обожавам!
Аз мога да сваля с ръка и небесата,
ако с душата си душа на друг улавям…
Не са по-ласкави на пуха мек перцата.

Едва ли, като мен, жена така целува,
на своята мечта отдадена всецяло
и няма никъде - в такова крехко тяло -
сърце, което все за нежности жадува.

Умирам от любов, щом нечии ресници
усетя някой път - като криле на птици -
да пърхат в пръстите ми бели и прозрачни.

Познавам аз слова затрогващи, чудесни…
Умея да мълча, луната щом проблесне -
огромна, алена - иззад скалите мрачни.