МАДРИД
бележка и превод: Александър Муратов
Рафаел Алберти е роден на 16 декември 1902 г. в Пуерто де Санта Мария в буржоазно семейство. Завършва лицея на йезуитите. В 1917 г.се отдава на живопис, дори урежда самостоятелна изложба н 1922г. После напуща художничеството заради поезията. През 1925 г. книгата му „Моряк на земята” получава националната награда за литература. Като поет не е останал чужд на различните поетични увлечения на епохата (гонгоризъм, ултраизъм и свръхреализъм), намерили отзвук в книгите му „Възлюбената”, „Вар и песен”, „Зората на шибоите” и „За ангелите”, излезли между годините 1925 -30 г. Решителна за него е 1931 г, когато „Испански театър” поставя неговата драма „Фермин Галан”, посрещната враждебно от тогавашните управници. Пътувал из Франция и Германия. Бил също и в Съветския съюз, където влиза в досег с МОРП. На връщане от Москва основава сп. „Октомври”, което обединява в страниците си всички прогресивни испански писатели. През 1934 г. присъства на конгреса на съветските писатели, но поради Астурийското въстание не е могъл да се завърне. Заминава за Аржентина и се връща в Испания едва след победата на Народния фронт (1936). През освободителната война 1936-1939 той редактира вестник „EL Monoazul” и работи за подвижните фронтови театри. Издава и книгите „Поетът на улицата” (1936) и „От миг до миг” (1937), където са събрани неговите революционни песни. Изгнаник (в Буенос Айрес). Работи в издателство „Лосада” Там е издал три драми и повестта „Загубената горичка”. Рафаел Алберти е най-изтъкнатият испански революционен поет.
—————————–
МАДРИД
Мадрид, сърцето на Испания
тупти като във тежка треска,
ако бе вчера жар кръвта му,
от жар тя по припламва днеска.
Не ще заспи той нивга вече,
заспи ли, някоя минута
ще иска пак да се пробуди,
ала не би видял зората.
Мадрид, войната не забравяй,
помни, че в тез минути тежки,
очите на врага от завист
те гледат с поглед смъртоносен.
Кръжат ти в свода лешояди,
да връхлетят са те готови
над твоите червени стрехи,
над твоите героични хора.
Мадрид, да млъкнат гласовете,
и нека никой да не мисли,
че на Испания в сърцето
кръвта на сняг ще се превърне.
Ти извора на чест и доблест
навеки в себе си го пазиш,
в реки от страх из свойта област,
когато трябва, развърни го.
И нека твоите предградия,
когато тежък час удари,
- той няма да удари - станат
по-яки даже от стомана,
а твоите жители - твърдиня,
челата им - железни бойници,
ръцете им - стени високи,
врати от нищо нерушими.
С това сърце испанско, славно,
тук който иска да се мери,
да дойде бързо, незабавно!
Мадрид ще знае да се брани
със нокти, със крака, със лакти,
с зъби и блъскане неспирно,
лежащ и прав, суров и честен,
с зелените води на Тахо,
в Наварперал и Сигуенца,
къде куршумите пищят,
пищят и дирят непрестанно
да изстудят кръвта му жарка.
Мадрид, сърцето на Испания,
сърцето земно, разрови го,
ще видиш там огромна яма,
очаква като черна пропаст,
дълбока, страшна и голяма,
очите на смъртта да склопи.
МАВЪР БЕГЛЕЦ
В Пегеринос утрото сияе
с Ескoриал в далнината
и картечницата лае.
Като дънери израстват
между дънерите - хората:
туй са маври и испанци.
Свети Рафаел ги брани.
Туй са диви мавритяни
и франкисти от Лараче, -
тях ги пращат тук войници
генералите палачи,
лицемерни католици.
Но от своя пост най-преден
Буста тайно се отделя, -
черноок и чернокъдър,
иска той при нас да бъде.
Допълзял до нас в тревата,
той внезапно стана, каза,
с вдигнат пестник, с поглед жарък,
сам наяве пред дулата:
- Аз съм комунист, другари,
не гърмете, с вас съм, братя!
