Владимир Маяковски

превод: Андрей Германов

Срязал с нос простора воден,
плава кораб бързоходен.
Ветри яростни бушуват -
белите платна издуват.
Ала вечер,
              ала нощем
трудно плава се все още.
Че в морята неизбродни
крият се скали подводни.
Корабите
            в тъмнините
все обхождат
                   плитчините.
Капитанът е с бинокъл,
но и с него що би могъл?…
Щом мъгли в нощта захванат,
ослепява капитанът.
Почне буря и вълнение -
стане
      корабокрушение.
В миг -
       засмива се морякът:
светва отдалеч маякът.
Сякаш в тъмни тъмноти,
алено око блести.
Мигне миг
            и ето - на:
пак проблесне светлина.
Сякаш казва:
                аз ви светя,
кораби, насам вървете!

Буря вие, вятър вее -
цялото море люлее.
Но по стълбите във здрача
качва се фаропазача.
А пък горе, най-открая,
цял пожар -
               фенер -
                           сияе.
Свети той във мрака чер -
няма по-голям фенер!
Работата е такава,
че пазачът тук остава.
В лампата долива масло,
та фитилът да не гасне,
почиства изключителното
стъкло -
         увеличителното.
Сочи ясна светлина
всяка страшна плитчина.
Параходи запухтят,
загребат,
           вървят на път.
Да шуми прибоят злобен!
Те са
       в залива
                  удобен.
Стихват бурите могъщи -
всичките деца
                    са вкъщи…

Тази книжка казва:
                        - В мрака
ти бъди като маяка!
Някой в тъмнината плава,
пътя с огън осветявай!

Кой написа за децата
тази приказка крилата
с чудните рисунки морски?
Кой ли?
        Чичо Маяковски!