Семьон Ботвиник

превод: Марко Марков

***
За немия изчезнал е света…
А люлякова стене утринта,
ечат горите, вечно неспокойни,
сърдито бъбри някъде вода,
свистят снарядите, звънти звезда
и викат мъртвите в полята бойни.

1943

ГРИЖЛИВО И ТВЪРДО

Ти, огън, не досягай гнездата на човека
и птичите гнезда сред младата гора,
където между клоните горят звезди отвека
и отразяват се в очи на езера.

Да може майката да се склони като звездица
над люлката… И топлия си дом
веднага да открие трепетната птица,
да закръжи над него мълчешком.

Над кладенец, над клас, над проста стомна,
над жълтите пожънати поля,
да се протегне върволицата, огромна
на жеравите с пламнали крила.

Просторът - по-бездънен, водите - по-дълбоки,
в прозорците небето по-синьо да расте,
и на площадите ръцете по-широки
да носят леко-леко до гълъба дете.

На атомния век, под яростното слънце,
грижливо, ала твърдо, почти като сърце,
прегръщайте, прегръщайте,
по-нежно и от зрънце,
кълбото земно вие, отрудени ръце!

Не с пепел по небето смъртта слова да пише,
не огън да огрява смутената тъма -
и нека не на дим,
на хлебец да мирише
по ширнатите улици на нашата Земя!