Мая Борисова

превод: Марко Марков

***
Ах, защо старците добри
не изслушваме, прекрасни хора!
Вкъщи каним ги, на масата дори,
с опасението:
                    ако заговорят…

С мене е съседка тук една,
умна е, излъчва светлина,
а съдбата й - неповторима.
Да я слушам чак до ранина!
Бързам покрай нея аз да мина…

Може би гласът ронлив, възглух,
гукане на гълъб равномерно,
наранява нежния ни слух,
като спущане
                  на дълбини големи?

Или дреме в нас покой незрим,
равнодушие беззлобно, точно зная:
не е ясното днешното до края,
трябва ли
              за миналото да спорим?

А пък те да замълчат не смеят,
сякаш жито по асфалта сеят:
може да попадне някое зрънце
в пукнатинка,
                  бръчица,
                              сърце…