Уладзимир Караткевич

превод: Найден Вълчев

Предзалезните листи
запяха изведнъж:
със весел шум премина
над тях внезапен дъжд.

Запяха, зашумяха
високите брези
и капките изгряха
по тях като сълзи,

и чуло на капчука
примамливия звън,
едно момиче литна
от стаята навън…

Дъждът със мокри пръсти
го сграбчи и го взе,
целуна всяка клетка
от дългите нозе

до облото му рамо,
додето с мокра длан
извая като скулптор
чудесния му стан.

Валеше дъжд и мирис
на люляк и на ръж.

А би могло да има
стронций в този дъжд…