Уладзимир Семьонович Караткевич (Уладзімір Сямёнавіч Караткевіч), белоруски прозаик, поет, романист, драматург, публицист, литературен критик, е роден на 26.11.1930 г. в град Орша. По време на Великата отечествена война е беше евакуиран в Перм, след това в Оренбург. През 1944 г. той се завръща в Орша, където завършва средното си образование. Завършва филология в Киевския университет (1949-1954), после е учител на село, в района на Киев (1954-1956), в Орша (1956-1958). Неведнъж участва в археологически разкопки. Завършва Висшите литературни (1960) и Висшите сценарни (1962) курсове в Москва. Печата от 1955 г. Член на Съюза на писателите на СРСР от 1957 г. От 1962 г. живее в Минск. Автор на три стихосбирки: „Майчина душа” (1958), „Вечерни платна” (1960) и „Моята Илиада” (1969), на сборника с разкази и повести „Синината и златото на деня” (1961), романите „Не може да се забрави” (1962, издадена у нас през 1981 г.), „Класове под твоя сърп” (1965), „Христос кацна в Гародня” (1972), „Черният Олшански замък” (1979, на български - 1983), повестите „Циганският крал” (1961), „Сива легенда” (1961), „Дивият лов на крал Стах” (1964), „Чазения” (1967), „Окото на тайфуна” (1974), „Оръжие” (1981), книгата с есета „Земя под белите крила” (1977), няколко пиеси, есета, статии за писателите Шевченко, Икраинка, Купала, Богданович, Шолохов и др., филмови сценарии и литературна критика. Превежда Мицкевич, Байрон, Франко, Ян Судрабкалнс и др. Носител на орден „Дружба между народите”, литературни награди, сред които „Янка Купала’ (1984, посмъртно) и др. 2 т. Избрано се появява през 1980 г., а събрани творби в 8 т. - през 1987-1991 г. Умира на 25.07. 1984 г. в Минск. Посмъртно излиза сборникът със стихове „Бях, съм, ще бъда” (1986). Творбите му са преведени на много езици, редица от тях са екранизирани.

Публикации:

Поезия:

ФАНТАЗИЯ/ превод: Йордан Янков/ брой 43 септември 2012

ПАРТИЗАНСКА БАЛАДА/ превод: Александър Миланов/ брой 63 юни 2014

ЛЕТЕН ДЪЖД И МОМИЧЕ/ превод: Найден Вълчев/ брой 73 май 2015