БОГАТСТВО

Хуана де Ибарбуру

превод: Петър Велчев

За ръка ме вземи! Под дъжда да изтичаме,
без чадъри, без дрехи, обувки и шапки,
да развеем коси и да тръпнем под ласките
на прохладните, свежи, забързани капки…

Нека гледат съседите! Волни сме, влюбени,
този дъжд е сега тъй прекрасен и весел,
нека бъдем щастливи с най-простите радости
като двойка врабчета, унесени в песен.

Виж, полето блести покрай пътя с акации,
край разкошната вила на онзи сеньор,
който - всичкото злато събрал на света -

пак не може да купи и грам от богатството
тъй огромно, с което дарил ни е бог:
да е млада и пламенна в нас любовта!